През своодното си от физически упражнения време минах курс по отваряне на най-различни врати. Не един месец трябваше да мине, преди да се науча да се справям с най-обикновена брава. И досега съм на мнение, че е по-добре да се разбие вратата с крак, отколкото да се докосвам до ключалката. Взимаш каквото ти трябва и изчезваш мигновено.
Изучавах всичко, което смятах, че ще ми потрябва някога. И сега продължавам. И макар да се считам за специалист само в една наука — науката да съществуваш в „сянка“ — притежавам голяма и разностранна ерудиция. Освен това имам важно преимущество пред всички останали хора — мен ме няма.
Когато парите ми се свършиха, обърнах се към Дон Уелч. Знаех кой е той и се надявах, че той никога нищо няма да узнае за мен.
Това решение определи начина ми на живот.
Минаха десет години и спрямо Дон нямам никакви претенции. Е, всъщност успях да натрупам опит с разни инструменти, да не казвам за наркотиците и „ушенцата“. Но не се оплаквам — работата си е работа.
Не зная само те сериозно ли смятаха, че блъфирам или не. Забележката за ниско ниво на жестокост ме наведе на мисълта, че те са имали достъп до досието ми в Централата или поне до личното ми дело в каса на капитана. И ако е последното, то сигурно зная, че скоро трябва да поемам вахтата. А до вдигането на екипажа от сън оставаха малко часове.
Будилникът ми показваше шест без пет. В осем трябваше да се явя на мостика. Времето да изтръгна правдиви отговори от „гостите“ ми беше крайно малко.
Бях чакал тази среща цял месец и резултатът от нея изцяло зависеше от това, дали за оставащото време ще успея да ги накарам да проговорят за оставащите два часа. Те знаеха, че няма да рискувам да ги оставя сами в каютата през деня, а единствената друга възможност беше да ги предам на корабната охрана. Последното съвсем не ми се искаше — на борда сигурно имаше техни приятели. Или са подсигурили тила си, като са направили съответните изводи от неуспеха с Джей-9. Още една диверсия и събуждането на Румоко, насрочено за петнадесети септември, ще бъде отложено.
За да получа пари, трябваше да изпратя на по нещо на Дон. Но аз сега нямах нищо, което да пусна в пощенската кутия.
— Господа! — сам не познах гласа си, изглежда рефлексите ми бяха забавени. Бях се престарал да сдържам движенията и речта си. — Господа, дойде моят ред. — Завъртях креслото и седнах така, че ръкохватката на пистолета се допря до рамото ми, а рамото — на дръжката на креслото. — Но преди да започнем работа, смятам да се обърна с няколко думи към вас, насочени, както може да сте се досетили, да ви подканя към откровеност.
— Вие не сте агенти на правителството — продължих аз, след като ги огледах един по един. — Вие представлявате интересите на частно лице, или лица. Ако бяхте агенти на правителството, несъмнено бихте знаели, че аз не съм такъв. Понеже прибягнахте към крайна форма на разпит с пристрастие, то имам основание да смятам, че сте готови на всичко. Логиката ми подсказва, че опитът да се потопи Джей-9 е извършен от вас. Това не е било случайност, а диверсия, и съм сигурен в това, защото аз самият я провалих. Гореизреченото напълно обяснява, защо сте в моята каюта. Затова не виждам необходимост да ви задавам много въпроси.
— Готов съм да допусна, че документите ви са истински. Мога да ги извадя от джобовете ви, ако са там, но вашите имена няма да ми кажат нищо. Затова няма да си губя времето. Казано откровено, искам да отговорите на един въпрос и нищо чудно този отговор да не причини вреда на вашия клиент или началник, които, без никакво съмнение, веднага ще се отрекат от вас. Искам да зная за кого вие работите.
— Защо ти трябва да го знаеш? — мрачно попита по-исокият.
За пръв път тази вечер аз забелязах, че през горната му устна минава белег.
— Любопитно ми е да узная кой се интересува толкова от моята скромна особа.
— Какво ще предприемеш, ако ти отговорим?
Вдигнах неопределено рамена.
— Акт на отмъщение ли е?
Той поклати отрицателно глава.
— Ти също работиш за някого — каза той. — Ако не за правителството, то за частно лице, на което ние едва ли симпатизираме.
— Казано иначе, вие признавате, че не сте действали по лични мотиви? Ако не желаете да кажете, кой ви е наел, кажете поне, защо е така заинтересуван в провала на „проекта“.
— Не.
— Добре, няма да настоявам. Изглежда, вие служите на някоя важна особа. Между другото аз бих могъл да предложа нещо в замяна на откровеността.
По-ниският се засмя, но колегата му го изпепели с поглед и той веднага замлъкна.
— Добре, да оставим и тази тема — казах аз. — Щом не искате, не искате. Да поговорим за друго. Мога да ви предам на охраната, като ви обвиня само във взлом и насилствено проникване в каютата ми. Мога дори да излъжа, че сте били пияни, и сте твърдяли, че това било каютата на ваш приятел, с който сте поискали да пийнете по още една чашка преди сън. Нещо да кажете?