Веднага изтичах презглава в банята. Мозъкът ми беше започнал да се прояснява, макар самочувствието ми да не беше на висота. Докато затварях водата се опарих. Оставих жертвата да се гърчи в кълбата пара и се върнах в стаята.
— Е, слушам.
— Можеш ли да развържеш ръката ми и да ми дадеш една цигара?
— Ръката — не, цигара — да.
— Виж дясната ми ръка, едва я мърдам.
— Добре — съгласих се, помислих малко и взех пистолета.
Запалих цигара и я пъхнах в устата на събеседника ми. Тя веднага падна. Наведох се и отново я поднесох към устата на „госта“.
— Е, добре ли е? — попитах го аз. — Десет секунди за това удоволствие и на работа!
Той кимна, поогледа стаята и дръпна силно.
— Изглежда, не за първи път причиняваш болка на човек — отбеляза той. — Ако не си агент на правителството, бих искал да разбера, кой е пипал твоето „досие“.
— Аз работя за правителството.
— Тогава ти ще съжаляваш, че не си с нас. Както изглежда ти познаваш работата си.
Той отново погледна будилника. Беше шест и двадесет и пет. Но сега зад този поглед, освен желанието да разбере часа, се криеше и още нещо. Беше ли това страх?
— Кога ще стане? — запитах наслуки.
И допуснах грешка.
— Доведи тук брат ми — мрачно произнесе той. — Искам да го видя.
— Кога ще стане това? — повторих аз.
— Скоро, прекалено скоро. Ти вече нищо няма да направиш.
— Съмнявам се. Но ако си прав, не бива особено да се разтройваш. Така или иначе вие двамата с брат ти нямате друг изход.
— Би ли ни пуснал, а? Може да увеличим сумата?
— Не става. С това само ще ме разстроиш. Но аз няма да се съглася. Така че побързай.
— Както искаш. Моля те само за едно, доведи го тук и му окажи първа помощ.
Изпълних молбата му.
— Момчета, ще ви се наложи още малко да поседите тук. — Загасих цигарата на по-големия и вързах отново ръката му за стола. После тръгнах към изхода.
— Ти нищо не знаеш! — завика подир мен по-възрастният. — Ти нищо не знаеш!
— Не бива да се самоизмамваш — подхвърлих през рамото си.
Аз наистина не знаех, но се досещах.
Решително преминах по коридора и заудрях с юмруци по вратата на Керъл Дейт. Мина известно време преди отвътре да се раздадат тихи ругатни и вратата да се отвори. Мигайки сънливо тя се показа на прага в широк халат и нощно боне на главата.
— Какво искаш?
— Нищо особено, да си поговорим за това-онова. Може ли да вляза?
— Не! — отряза тя. — Не съм свикнала…
— … на диверсии ли — подхванах я аз. — Зная. Затова дойдох да си поговорим за диверсии, които, казано честно, още не са завършили.
— Влизай — тя се дръпна крачка назад и встрани.
Влязох вътре. Тя затвори вратата, облегна се на нея и каза:
— Слушам те.
В каютата светеше само нощна лампичка, леглото не беше прибрано.
— Извинявай, но снощи не ти разказах всичко — признах си аз. — Да, това беше наистина диверсия и аз успях да обезвредя мината. Слава Богу, размина се, но с това неприятностите не свършиха. Днес е исторически ден и затова ще бъде предприет последния опит. Сигурен съм. Може би знам кога и къде ще стане.
— Седни — нареди ми тя.
— Между другото, нямаме никак време.
— Все пак, бъди така любезен и седни. Трябва да се облека.
Тя отиде в съседната стая, като остави вратата отворена. Впрочем, разделяше ни една стена. Тя нямаше за какво да се безпокои, ако ми имаше доверие. А изглежда го имаше.
— Какво си узнал? — запита тя, шумолейки с дрехите си.
— Смятам, че към един от нашите ядрени заряди е закачено взривно устройство, така че петелът може да пропее преди зората.
— Защо смяташ така?
— Защото в каютата ми има двама юначаги, вързани за столовете. Проявили са интелес към случая с Джей-9 и тази вечер се опитаха да ме разпитат.
— Гледай ти!
— Държаха се много грубо.
— Сетне?
— Когато си сменихме местата, също ги попритиснах и те се разговориха.
— Как успя?
— Това не те засяга. Казано кратко, мисля, че трябва да се проверят зарядите.
— Мога ли да взема тези хора?
— Разбира се.
— Как успя да се справиш с тях?
— Те не знаеха, че имам пистолет.
— Ясно. Между другото и аз не знаех. Добре, ще ги взема. Така, ти твърдиш, че си ги задържал и си ги принудил да си признаят?
— В известна степен. И да, и не. Но това не е за протокола. Между другото, каютата ти подслушва ли се?
Тя отиде в спалнята, кимна и ме предупреди с пръст пред устата си.
— Да отидем някъде другаде?
— Върви по дяволите! — в черните си тесни панталони и блузката на квадрати тя изглеждаше невероятно привлекателна. Разбрах, че е изтълкувала неправилно думите ми. Аз имах предвид не това, което би могло да мине през главата на някой идиот, че например ни подслушва правителствен агент.