- Сковаваща магия, а? - Към нас идваше Тори. - Така ли я наричаш, мамо? Права си. Много е ефикасна.
Тя вървеше към неподвижната фигура на майка си.
- Значи аз съм едно разочарование, така ли? Клоуи е момичето, което би желала за своя дъщеря? Знаеш ли, това щеше много да ме нарани. ако бях сигурна, че наистина я познаваш. Или че познаваш мен. - Тя се приближи още повече. - А пазаруването, мамо? Заключена съм в килия, животът ми се разпада, а ти наистина повярва, че искам да отида на пазар? Ти ме познаваш точно толкова, колкото и тя - и тя махна с ръка към мен. - Ти.
Тори залитна назад и отвори уста, когато майка и се освободи и и направи магия.
- Имаш още много да се учиш, Виктория, за да успееш да ме нараниш.
Тори срещна погледа на майка си.
- Нима си мислиш, че съм тук, за да ти отмъстя? Това, което направих, се нарича бягство.
- Бягство ли? Ще избягаш и ще заживееш на улицата? Принцесата на татко ще спи по пейките?
Огън припламна в очите на Тори, но тя отвърна спокойно:
- Ще се оправя.
- Как? Имаш ли пари? А кредитна карта?
- Как бих могла да имам, когато ме държеше под ключ?
- Обзалагам се, че Клоуи има. Убедена съм, че тя никога не е излизала от стаята си без пари или карта. За всеки случай.
И двете ме погледнаха. Аз не казах и дума, но лицето ми трябва да ме е издало. Госпожа Енрайт се засмя.
- О, ще намеря пари, мамо - каза Тори. - Ще ги взема от теб.
Тя отпусна ръцете си надолу и аз, и майка и бяхме разтърсени от силна вълна, която ни блъсна в гърдите. Тори размаха ръце над главата си.
Изскочиха искри, те бяха подхванати от порива на вятъра и се завихриха заедно с мръсотията и прахоляка от пода. Стиснах очи и покрих носа и устата си с ръка.
- Това ли наричаш силна магия, Тори? - провикна се през воя на вятъра майка и. - Това е една най- обикновена сръдня. Въобще не си се променила. Ето и сега, викаш природните сили да вият и тропат вместо теб.
- Нима мислиш, че само това мога? Само гледай.
Тори замръзна на място, омагьосана от майка си. Вятърът утихна. Прахът и искрите запърпориха по пода.
- Гледам - каза госпожа Енрайт. - Но онова, което виждам, е едно недоносче с нова лъскава кола, което обикаля безсмислено наоколо, без да го е грижа, че някой ще бъде наранен. Егоистична и прибързана, каквато си била винаги досега.
В очите на Тори проблеснаха сълзи. Майка и тръгна към нея, а аз отстъпих назад към купчината метални тръби.
- Е, Виктория, ако си приключила с изблиците си, ще повикам Лорън да дойде да те вземе, и да се надяваме, че този път няма да те изпусне.
Лиз се приближаваше към госпожа Енрайт, а погледът и бе вторачен в друга купчина кашони. Поклатих глава. Ъгълът бе лош и тя щеше да ги види, когато започнеха да падат. Наведох се и вдигнах една метална тръба.
- Лорън Фелоус няма да е единствената виновница за малкото ти приключение - продължаваше госпожа Енрайт. - Ти току-що си спечели още една седмица изолация - сама в стаята си, без уроци, без посетители, без музика. Ще разполагаш с много време, за да размишляваш.
Замахнах с тръбата. Тя се удари в тила и с противно храс. Тръбата излетя от ръцете ми. Госпожа Енрайт се извъртя и аз помислих, че не съм я ударила достатъчно силно. Скочих да взема тръбата, която се бе търколила встрани.
И тогава тя се свлече.
Заклинанието престана да действа, Тори се втурна към майка си и коленичи до нея. Аз сторих същото и проверих пулса и.
- Мисля, че нищо и няма - казах.
Тори остана коленичила до нея.
Докоснах я по ръката.
- Ако ще тръгваме, трябва да.
Тя ме отблъсна. Скочих на крака, готова да си тръгна. После разбрах какво правеше тя - претърсваше джобовете на майка си.
- Нищо - просъска през зъби тя. - Не носи дори кредитната си карта.
- Аз имам пари. Хайде.
Тя хвърли последен поглед към майка си и ме последва.
Двете с Тори се мушнахме под чергилото на едно ремарке. То беше без шофьорска кабина, така че нямаше опасност скривалището ни да отпраши нанякъде. Казах си, че това е идеалното място за криене. Тори не се съгласи с мен.
- Седим тук като на гюме - просъска тя и коленичи.
- Страхотно! - той отхапа от ябълката си. - Сега нел
- Мислех си - захванах аз, - че след всичко, което ловците не носят допълнително оръжие.
- Седим тук като на гюме - просъска тя и коленичи. - Само да дръпнат чергилото и ще ни видят.
- Ако дойдат по-наблизо, ще си плюем на петите.
- А как ще разберем, че са наблизо? Нищичко не виждам.