Вратата се намираше в една ниша. Втурнах се вътре и се залепих за стената, а Лиз влезе през вратата, без да я отваря. Върна се само след секунда.
- Отпред има пазач - информира ни тя. - Ще отвлека вниманието му.
Открехни лекичко вратата и чакайте да ви свирна. Нали знаеш къде да се скриете?
Кимнах с глава. Когато бяхме тук в събота, Дерек ни накара да отворим всички врати, за да търсим изход и аз си спомних, че вътре имаше складово помещение, което бе идеално за скривалище.
После Лиз ни свирна, че пътят е чист и аз открехнах вратата. Тори нетърпеливо пристъпваше от крак на крак зад мен, макар че я бях помолила да гледа внимателно да не би някой да дойде.
Вътре Лиз стоеше до една затворена врата на пет-шест метра от нас. Пазачът бе застанал до нея и се взираше в топката на бравата, която бавно се извърташе ту на едната, ту на другата страна.
Ние се промъкнахме зад гърба му. Чувах далечния грохот на машините и смеха и гласовете на работниците. Но в секцията, в която бяхме ние, бе тихо.
Лесно стигнахме до страничния коридор, докато пазачът се чудеше и маеше на тайнствените движения на бравата.
Лиз се втурна след нас.
- Сега накъде?
Посочих към съседния коридор. Тя бързо изтича напред, зави зад ъгъла и ни свирна, че пътят е чист. Късметът не ни изневери и ние се добрахме до безопасното складовото помещение. Когато вратата се затвори, в празния коридор проехтя гласът на пазача.
- Хей, Пийт, ела! Трябва да видиш нещо. Бравата се движеше сама. Казвам ти, откакто Дан заби нос в гатера, тук сноват призраци.
Той беше прав. В събота вечер бях видяла как призракът на един мъж скочи в този гатер. После бе излязъл и бе повторил действието си. Това някакво покаяние ли беше? Леля Лорън бе сторила много злини, може би дори бе извършила убийство. Ако е мъртва, дали ще отиде в ада? Дали тя.?
Преглътнах тежко.
- Ами сега? - прошепна Тори.
Огледах се. Помещението имаше размера на класна стая и бе пълно с кашони.
- Огледай отзад - казах аз. - Има доста прах, което означава, че не влизат тук много често. Ще се скрием.
Лиз дотърча до нас.
- Идват!
- Ка.?
- Доктор Давидоф и Сю. Тя те е видяла до вратата.
Благодарение на Тори, която бе толкова добра охрана.
- Вътре ли са? - попитах.
- Още не.
- За кого питаш? - поинтересува се Тори, щом Лиз отлетя. - Какво става? Какво ти каза тя?
Аз и обясних, после открехнах леко вратата.
- Какво правиш? - дръпна ме тя за ръкава. - Полудя ли? Затвори я веднага!
Кажи на Тори да пази тишина и тя ще вдигне олелия. Помоли я да се отдръпне и тя ще те блъсне на огневата линия. Нареди и да внимава да не дойде някой и тя ще се отпусне на рамото ти. Отворих вратата, за да чуя какво става, а тя взе да ме дърпа обратно в стаята.
„Ах! Това е началото на едно красиво приятелство."
Приятелство ли? Ще имаме късмет, ако издържим и временното партньорство.
Казах и, че се опитвам да чуя нещо. Тя започна да спори и аз и хвърлих гневен поглед, но за първи път в живота ми той сработи. Тори затвори уста и се отдръпна, кисела и сърдита, ала тиха.
- Мога ли да помогна - проехтя гласът на пазача откъм коридора.
- Да, търсим две момичета - отвърна д-р Давидоф. - Мислим, че влязоха тук. Избягаха от близкия дом за групово пребиваване. Петнайсетгодишни са. Едното момиче е високо над метър и шейсет и има къса тъмна коса. Другото е метър и петдесет и е с руса коса.
- С червени кичури - допълни Сю. - Кичури, боядисани в червено.
Пазачът се закикоти.
- По описанието ми прилича на моята дъщеря, само че нейните кичури са сини. Миналата седмица бяха виолетови.
- Деца - засмя се насила д-р Давидоф. - Тези двечките много често бягат. Нали знаете какви са момичетата. Измъкват се, за да се видят с гаджето и да си купят ново червило. Не го правят от лошотия, но ние се притесняваме за тях.
- Разбирам. Ако ги видя, ще ви повикам. Имате ли пропуск?
- Сигурни сме, че влязоха тук.
- Не. Това е единствената врата, която може да се отвори отвън, а аз не съм мърдал от мястото си.
- Разбирам. Но може би ако хвърлим един поглед.
Изскърца стол и аз си представих как едрият мъж се изправя.
- Това тук е фабрика, бе, хора. Имате ли представа колко правила за безопасност ще наруша, ако ви пусна вътре?
- Ще носим каски и предпазни очила.
- Това не е обществена сграда. Не можете да влезете без пропуск и придружител.