Мускулите на гърба му се извиваха и подскачаха под дланите ми, прешлените на гръбнака му се впиваха в тях, кожата му бе подгизнала от пот и бе покрита с остра тъмна четина, която вече не се прибираше обратно в плътта му, а ставаше все по-дълга.
Най-после Дерек престана да се напъва и повръща, тялото му затрепери от изтощение, а главата му клюмна досами земята. Разтърках раменете му.
- Браво - казах. - Справяш се чудесно. Вече си към края.
Той тръсна глава и от устата му излезе звук, подобен на „не", но тъй като идваше от самото му гърло, приличаше повече на ръмжене.
- Няма нищо - повторих аз. - Или ще се получи, или няма. Не можеш да забързаш процеса.
Той кимна с глава. Тя бе клюмнала надолу, лицето му не се виждаше, ала аз забелязах промените в него, стесняването на черепа му в слепоочията, скъсяването на косата и щръкналите остри връхчета на ушите, които се дръпнаха към горната част на главата му.
Разсеяно го търках по гърба, после спрях.
- Да престана ли? Искаш ли да се отдалеча, за да имаш повече пространство около себе си?
Той поклати глава и се помъчи да си поеме дъх, като залюшка глава ту наляво, ту надясно. Масажирах го между раменете. Козината му вече не се движеше и гръбнакът му се бе прибрал. Ала раменете му бяха различни от преди. Разположени по друг начин, мускулите му бяха неравни и плътни, сякаш му бяха пораснали гърбици. Козината му бе станала по-мека, като на хъскито на приятелката ми Кара - с остри връхчета и мекичка отдолу.
Дерек ми бе казал, че върколаците заприличват на истински вълци. Но на мен ми бе трудно да повярвам. Всъщност бях чувала, че причината, образът на върколака като човек с вълча глава и козина, да бъде толкова популярен в ранното холивудско кино, е защото било много трудно да превърнеш човек във вълк. Щом те не са успявали да го направят с помощта на грим и протези, човешкото тяло едва ли би могло да го постигне толкова лесно. Но като гледах как Дерек трепери и пъшка по време на Промяната, разбрах, че съм грешала. Дори моето развинтено въображение все още не можеше да възприеме какво точно става, при все че беше ясно като бял ден: той се превръщаше във вълк.
- Изглежда отново прекъсна - обадих се аз.
Той кимна.
- Вероятно така трябва. Засега толкова.
Тялото му се скова. Мускулите под дланта ми се размърдаха, но съвсем бавно, сякаш се настаняваха удобно и се готвеха за трансформацията.
Гърбът му се изви нагоре, крайниците му се изопнаха, главата му клюмна и онзи. звук - ужасното пукане и щракане, сякаш костите му се чупеха, се появи отново. После главата му се вирна и звукът от чупене потъна в нечовешкия вой, изтръгнал се от устата му. Главата му се замята наляво-надясно и тогава зърнах лицето му - носът и челюстта се удължиха в муцуна, вратът му се удебели, веждите изчезнаха, черните му устни се свиха назад и оголиха острите му зъби.
Едното око улови погледа ми и дълбокият ужас в него ме потресе. Не можех да се страхувам. Не можех да се махна. По никакъв начин нямаше да направя нещо, което да влоши състоянието му. Затова посрещнах погледа му без да мигам и продължих да разтривам гърба му.
След миг мускулите под дланта ми се отпуснаха и той остана неподвижен, тишината се нарушаваше единствено от дишането му - звукът напомняше повече дишането на куче, отколкото на човек. Гърбът му ту се повдигаше, ту падаше, докато той вдишваше и издишваше. После отново го обхвана мощен гърч и аз си казах, че това трябва да е последното изпитание, че трансформацията му сигурно ще приключи с него. Но козината между пръстите ми се отдръпна. Той се изви още един път, отвори уста и от нея потекоха лиги. Тръсна глава, за да паднат и извърна лицето си настрани.
Дерек се задави и кашля около минута, крайниците му трепереха.
После много бавно се плъзнаха настрани, сякаш повече не можеха да удържат тялото му и той се свлече на земята, задъхан и треперещ, козината му бе набола като тъмно стърнище, тялото му бе почти като на човек, а от трансформация бяха останали само якият врат и раменете.
След още едно дълбоко и разтърсващо вдишване, той се претърколи на едната си страна с изпънати крака, а докато връщането към предишната му форма приключваше, той прикри с ръка лицето си. Свих се на мястото си, като се стараех да не тракам със зъби. Дерек обгърна с ръка голия ми глезен - там, където чорапът ми се бе свлякъл в обувката.
- Премръзнала си.