- Каква възможност? - най-после попитах аз, тъй като бях убедена, че Дерек няма да го направи.
- Допишка ми се. На около пет километра северно от тук. Спрях встрани от магистралата, слязох от колата и познайте какво надуших!
- Мен - отвърна Дерек.
- Отговора на нашите молитви. Един Каин? - Лиъм поклати глава. - С какво сме заслужили подобно благодеяние? Глутницата ненавижда всички Каин. Смята ги за шепа неандерталци, които са толкова глупави, че винаги попадат в беда. Ако те предадем на Глутницата и им кажем, че тъкмо ти си онзи, който похапва хора.
Усетих как зад мен Дерек се размърда.
- Каниш се да тръгваш, така ли, пале? Би било невъзпитано. Ако избягаш, ще хванем момичето ти и ще я държим докато не решиш да се върнеш и да ме изслушаш.
Дерек застина на мястото си, но с гърба си усещах как сърцето му бие, чувах как накъсано вдишва и издишва, докато се мъчи да запази спокойствие. Ръката ми се плъзна, мушна се в джоба и сграбчи ножа. Дерек отново ме стисна за рамото и го разтърка.
- Всичко е наред - прошепна той. - Всичко е наред. - Ала сърцето му продължаваше яростно да бие, което ми говореше, че нищо не е наред.
- Ами, да - обади се Лиъм. - Ще стане много добре. Глутницата не са някакви чудовища. Горкото сираче е сгрешило. Но повече няма да прави така. Те ще разберат. Той сигурно има. - погледна към Рамон. -Петдесет на петдесет?
Рамон помисли и кимна с глава.
Лиъм отново се обърна към нас.
- Шансът му да оцелее е петдесет на петдесет. Но дори да няма никакъв шанс, те ще приключат бързо. Няма да използват електрически резачки.
- Защо ни разказвате всичко това? - попитах аз. Сякаш наблюдавах класическа сцена от филм с Джеймс Бонд, в която злодеят обяснява на Бонд как ще постъпи с него, като му дава време да измисли план за бягство. Надявах се и Дерек да направи същото. Нямаше да съм му от голяма помощ с върколаците, но поне можех да му спечеля малко време.
- Добър въпрос, сладурче. Защо не го награбим на мига, не го метнем в автомобила и не го закараме право при вълците в Сиракюз? Защото Водачът не е глупав. Ако му подхвърлим непознато момче, което скимти и хленчи, че не е направило нищо, може да се вслуша в думите му. Виж, има само един начин планът ни да успее. Приятелят ти трябва да дойде и доброволно да си признае.
- Да, бе! - изсумтя Дерек.
- Не ти харесва планът ни?
Дерек го стрелна с очи.
Лиъм въздъхна:
- Добре тогава. Ще го направим по втория начин. Ще те убием и ще се позабавляваме с приятелката ти.
- Аз ще го убия - предложи Рамон. - Ти можеш да се заемеш с момичето. За мен е твърде млада.
Лиъм се ухили.
- Харесвам ги младички.
Той ме огледа от горе до долу, а от изражението му космите на главата ми се изправиха. Дерек стискаше рамото ми като с менгеме.
- Остави я, тя няма нищо общо - изръмжа той.
- Как пък не - оголи зъби Лиъм. - Надявах се да го кажеш. Без съмнение ще ми хареса да предложа на Глутницата жертвен агнец. Но малка хубавица като тази тук, която знае всичко? Това е. - и той се усмихна, - много сладко.
Той ме погледна така, че аз се сгуших в Дерек, а ръката ми стисна ножа още по-силно. Лиъм отново пристъпи напред, Дерек ме обгърна с ръка, а стомахът му завибрира.
Лиъм протегна ръката си към мен. Дерек се напрегна и онзи се отдръпна, после пак се протегна, като наблюдаваше как ще реагира и щом Дерек се напрегна отново, той започна да се смее и се смя дотогава, докато и Рамон не избухна в смях.
- Скивай, - каза Лиъм. - мисля, че палето си е намерило самка. Колко хубаво! - Той се наведе към Дерек и понижи глас. - Няма да се получи. Никога не се получава. Защо просто не ми я дадеш и аз ще ти помогна да го преодолееш. Ще те заболи, но поне ще стане бързо. Това е най- добрият начин.
Дерек ме избута зад себе си. Върколаците виеха от смях.
- Според мен отговорът му е „не" - забеляза Рамон.
- Не я замесвай в това - повтори Дерек.
Лиъм поклати глава.
- Как бих могъл? Погледни я само.
Толкова е крехка и красива с големите си сини очи, които гледат тъй уплашено. - Той надникна иззад Дерек и насочи поглед към мен. - Черната коса не и отива. Надушвам боята. Какъв е естествения и цвят? Обзалагам се, че е руса. Има вид на русокоска.
Като го погледнах, всичко вътре в мен се преобърна.
- Ако тръгна с вас ще я пуснете да си върви - предложи Дерек. - Нали?
- Не - прошепнах аз.
- Разбира се, че ще я пуснем - отвърна Лиъм.