- Дерек - прошепнах аз.
Той протегна ръка зад гърба си, като ми направи знак да мълча. Беше номер. Той имаше план. Със сигурност имаше някакъв план.
- Да се споразумеем - каза Дерек.
- Да се споразумеем ли? - засмя се Лиъм - Няма да преговаряме с теб, пале.
- Само в случай, че искате да ви съдействам. Ще дойда с вас, но първото, което ще направим, е да я качим на автобуса. Щом видя, че тръгва и е в безопасност, целият съм ваш.
- Хмм. - Лиъм се извъртя на петите си. - Интелигентността ти не е ли мъничко обидена, Рамон?
- Така е - отвърна Рамон и излезе напред.
- Ти каза, че ще я освободиш.
- И ще го направим. Щом изпълниш своята част от уговорката. Но дотогава тя остава като допълнителна гаранция. Не се притеснявай, добре ще се грижим...
Дерек се стрелна напред с такава бързина, че и двамата се сепнаха. Той сграбчи Лиъм за ризата и го запрати към Рамон. Двамата мъже паднаха на земята.
- Бягай - каза Дерек.
Измъкнах ножа от джоба си.
- Бягай!
Той ме бутна напред и аз полетях. Затичах се, но не много бързо, отдалечих се на безопасно разстояние, като държах ръката си върху оръжието и сегиз-тогиз хвърлях поглед през рамо, понеже не исках да изоставям Дерек сам.
Дерек хвана Рамон, блъсна го в стоманената пожарникарска кула и главата му силно издрънча.
Лиъм се втурна към Дерек. Докато Рамон лежеше неподвижно на земята, двамата с Дерек се изправиха един срещу друг и започнаха да се дебнат. Лиъм отново се втурна напред и Дерек се изви, но Лиъм го хвана отзад за суичъра, дръпна го и го запрати с все сила.
Дерек се търколи на земята. Лиъм се стовари върху него, а Дерек се мъчеше да се изправи, хриптеше и пъшкаше, пълзеше в пръстта. Аз се обърнах, готова да се затичам обратно. Ала в същия миг Дерек скочи на крака и хукна да бяга.
Носехме се на зигзаг през неосветен промишлен район, а Лиъм ни следваше по петите. Стигнахме до жилищен комплекс и той изостана, сякаш не искаше да го видят как гони две деца. Беше на стотина метра след нас и очевидно се канеше да скъси дистанцията помежду ни, когато навлязохме в по-уединено място.
На отсрещната страна на комплекса имаше пазарен център на открито. Когато стигнахме до него, погледнахме назад и видяхме, че Лиъм вече го няма. Продължихме да тичаме и стигнахме до още един пазар, две пресечки по-нататък, зад една затворена фурна.
Облегнах се на хладната тухлена стена, за да си поема дъх.
- Искаше да вземаш уроци по самозащита? - задъхано попита Дерек.
Кимнах с глава.
- Ето първият урок, който ни даде нашият баща: ако се изправите срещу по-силен противник, при първа възможност го изненадайте с някоя маневра. - Той се наведе към ухото ми. - И си плюйте на петите.
Напуши ме смях и зъбите ми престанаха да тракат. Поех си дълбоко въздух и се отпуснах, подпряла гръб на стената.
- Значи той е силен колкото теб? - попитах.
- Не знам какво са поправяли онези учени в мен, но явно не е била силата ми. Той може и да е по- дребен, но ми е равен по сила и има повече опит в битките. Претърпях сериозно поражение - призна си Дерек и избърса пясъка от брадата си. - Не само ти имаш нужда от тренировки. Баща ми ме научи да използвам силата си в своя полза. Но това не ми помага в битките с други върколаци.
Той разкърши рамене и отметна мокрия от пот кичур коса от очите си.
- Поемаме си дъх и продължаваме. Щом разбере, че ни е изгубил, той ще се върне и пак ще хване следата ни.
- Аз съм добре - отвърнах и се изправих. - Тръгваме, когато кажеш.
Над главите ни нещо шавна. Преди да успея да вдигна поглед нагоре, Лиъм скочи от покрива. Приземи се на краката си точно зад Дерек.
- Твоят приятел още не е готов да си ходи, хубавице. Най-напред трябва да свършим една работа.
Лиъм удари Дерек и той се олюля, от устата му шурна кръв. Аз затърсих ножа, ала той се бе скрил в гънките на джоба ми. Докато го измъкна навън, Дерек бе върнал удара на Лиъм и сега двамата се търкаляха на земята, като всеки се стараеше да притисне другия.
Колко ли подобни сцени бях гледала на кино? Дори бях написала няколко. Но по филмите сякаш всичко ставаше на забавен каданс, за разлика от настоящата жива сцена с участието на Дерек, за когото знаех, че е в голяма опасност. Пред очите ми се бе развилняла вихрушка от юмруци, ритници, пъшкане и охкане, примесени с кръв. Най-много от всичко ме впечатли кръвта, която се разпръскваше във всички посоки и се стичаше по телата им, докато аз тичах ту насам, ту натам с ножа в ръка.