Спомних си за всички случаи, когато седях сред публиката и освирквах глупавата, безполезна героиня, която гледа боя отстрани без да прави нищо, стиснала оръжието си в ръка, докато пребиват приятеля и. Знаех, че трябва да помогна на Дерек. Знаех, че е в беда, че по-голямата част от тази кръв, от пъшкането и ръмжането, идват от него. Не се страхувах да използвам ножа. Дори исках да го вкарам в действие. Ала не ми се предоставяше възможност. Юмруци, ритници, тела се мятаха безразборно и всеки път, когато ми се стореше, че мога да се вмъкна между тях, вместо Лиъм, пред мен се изпречваше Дерек и аз бързо се отдръпвах, за да не го пробода.
После Лиъм изправи Дерек на колене, сключил ръка около гърлото му, докато с другата го стискаше за косата. Дръпна главата му назад и пред очите ми се появи момичето в гората до паркинга за камиони, чието гърло бе прерязано и този път не се поколебах, изтичах до Лиъм и забих ножа в бедрото му до самата дръжка.
Лиъм нададе зверски вой и ме удари. Аз политнах във въздуха, все още стискайки острието в ръка. Чух как Дерек извика името ми и тялото ми се блъсна в стената. Главата ми издрънча в тухлите. Светлината на прожекторите над мен се разлетя на безброй светлинки.
Преди да падна на земята, Дерек ме сграбчи във въздуха.
- Д-добре съм - казах аз и го отблъснах.
Задържах се на крака, олюлях се, после пак се закрепих.
- Добре съм - казах аз, този път по-уверено.
Озърнах се. Ножът беше паднал до мен. Грабнах го.
Лиъм лежеше зад Дерек, гърчеше се на земята и когато се опита да спре
кръвта, изръмжа. Ние побягнахме.
Този път никой не ни преследваше, но това нямаше значение. Продължавахме да тичаме със съзнанието, че веднага щом има възможност, Лиъм ще се втурне по петите ни.
- Трябва да ти намерим тоалетна - рече Дерек, когато завихме покрай една сграда.
- На мен ли? Аз.
- Трябва да те отведа до някоя тоалетна.
Затворих уста. Явно Дерек беше в шок и имаше нужда от същото, за да се почисти и да провери до каква степен е пострадал.
- Той ще ни проследи - казах. - Трябва да го заблудим.
- Знам. Мисля по въпроса.
Започнах да си припомням всеки филм с бегълци, който съм гледала, в който героите заблуждават преследващите ги кучета. На пътя ни се изпречи огромната локва, останала от дъжда, зърнах и запълнената с боклуци канавка и забавих темпото. Локвата се простираше поне на три метра пред нас. Хрумна ми нещо.
- Качи се на бордюра и се движи по него - предложих аз.
- Моля?
- Просто го направи.
Затичахме се по протежение на бордюра и стигнахме до вратата на малък жилищен блок. Поведох Дерек нататък и дръпнах дръжката на бравата. Беше заключена.
- Можеш ли да я счупиш? - попитах аз.
Той изтри изцапаните си с кръв ръце и я сграбчи. Опитах се да го огледам добре и да видя доколко го е наранил Лиъм, ала беше толкова тъмно, че виждах само петна кръв по него - по лицето, по ръцете, по блузата му.
Той дръпна по-силно и вратата се отвори. Влязохме, пообиколихме и отново излязохме навън.
- Сега ще се върнем по същия път, по който се придвижихме дотук -казах аз. - По бордюра. Точно откъдето дойдохме..
Стигнахме до локвата и аз спрях.
- Ще прегазим през нея.
Дерек кимна с глава.
- Така че, като ни проследи и стигне до това място, той ще помисли, че сме влезли в блока и няма да се досети, че сме се върнали по стъпките си. Умно.
Нагазихме до глезените в леденостудената вода, която сякаш изми и последните останки от стреса в душата на Дерек. Щом стигнахме до отсрещния бряг, той ме поведе по вятъра, за да не може Лиъм да ни надуши. После ме вкара в едно кафене. Вътре имаше двама-трима посетители - всички се бяха скупчили в ъгъла около бара. Дори не вдигнаха глави да ни погледнат, когато се втурнахме право към тоалетната.
Дерек ме дръпна в мъжката и заключи вратата. Вдигна ме върху плота и преди да успея да кажа нещо, си изми хубаво ръцете и си нави ръкавите до лактите, сякаш се
готвеше за хирургическа операция.
- Ъъ, Дерек.?
Той намокри една хартиена кърпа, хвана ме за брадичката, повдигна лицето ми и го избърса.
- Дерек? Аз не съм наранена.
- Цялата си в кръв.
- Но това не е моята кръв. Честна дума. Тя е от.
- От върколака. Знам. - Той взе ръката ми и започна да я почиства. -
Затова трябва да я избърша.
- Дерек? - Наведох се, за да видя лицето му. - Добре ли си?
Той продължи да търка ръката ми с кърпата.
- Съществуват два начина да се превърнеш във върколак. По рождение, или ставаш такъв, когато те ухапе върколак. Ако слюнката му навлезе в кръвообращението ти, заразява те като вирус.