- Така че, ако я вдигнеш от гроба и оставим тялото и на видно място, за да го открият, няма да е толкова лошо, нали?
- Може би. ако бях убедена, че мога да я вдигна и бързо да я освободя.
Ами ако. Ами ако тя не си проправи път навън, а аз не разбера, че съм я вдигнала и.
Отново обърнах взор към гората.
- Ще донеса един стол и за теб - каза той.
Аз възразих, защото нямах намерение да остана дълго, ала той все пак отиде. Върна се откъм другата страна.
- Обиколих къщата - каза. - Ако наблизо имаше тяло, щях да го надуша. Тази нощ вятърът духа от правилната посока. В безопасност си.
- Но не. не става дума само за човешки трупове.
Разказах му как вдигнах труповете на прилепите в склада.
- Не съм ги призовавала - обясних аз. - Дори не знаех, че мога да вдигам и трупове на животни, че и те имат душа, дух, каквото и да е то. Ако заспя и сънувам, че призовавам мъртъвци, все някъде наблизо трябва да има мъртво животно. Може да го вдигна, без да разбера. После си тръгвам и го оставям, заключено в обвивката му. - поех си дълбоко въздух. - Знам, държа се като откачена.
- Имаш добра причина за това.
- Не го правя нарочно и това трябва да му придава друг смисъл, но.
- Не е нещо, което искаш да правиш.
Кимнах с глава.
Той отпи от кока-колата, затвори бутилката, мушна я в джоба си и се изправи.
- Да тръгваме.
- Къде?
- Мога да чуя всеки, който навлезе в имота. Така че няма смисъл да висим тук без работа. Можем със същия успех да вдигнем няколко мъртви животинки, нали?
- Никак не е смешно - свъсих вежди аз.
- Но аз не се шегувам, Клоуи. Ти се тревожиш, понеже не разбираш защо се случва това, как действа и как можеш да го спреш. Хайде да направим експеримент и да получим някои отговори. Нито ти, нито аз имаме да вършим нещо полезно през идните два часа.
Дерек приклекна до сплесканото като подметка същество, което някога е подскачало из гората, а сега изглеждаше така, сякаш отгоре му бе минал валяк.
Побутнах го с върха на обувката си.
- Мислех си за нещо по-...
- Цялостно ли? - каза той.
- С по-разпознаваеми черти, за да знам какво точно призовавам. Да, прав си, нещо по-цялостно.
- Това тук е било къртица. Мисля, че някъде там има и един заек.
- Всичко можеш да надушиш, нали? Страхотно.
Той ме изгледа с високо вдигнати вежди.
- Да можеш да откриваш полуразложени животни според теб е страхотно, така ли?
- Ами, това е. уникален талант.
- С него ще стигна далеч в живота.
- Хей, все някой трябва да разчиства пътищата от трупове. Плащат добре.
- Но не достатъчно.
Той се изправи и си пое дъх, направи още няколко крачки, наведе се и ръгна едно валмо заешка козина.
- Определено мисля, че ми трябва нещо по-цялостно - повторих аз. -Нещо като глава.
Смехът му приличаше на сумтене.
- Вероятно и тя е някъде наблизо, но ми се струва, че искаш телесните части да са прикрепени към тялото. - Той замълча, после добави: - Чудя се какво би станало, ако.
- Продължавай да се чудиш, защото няма да проведа този експеримент.
- Все ще намерим нещо.
Той направи още няколко крачки, после пак се спря и целият се скова, докато оглеждаше гората.
Приближих се до него и прошепнах:
- Дерек?
Отново огледа гората, поклати глава и продължи да върви.
- Какво беше това? - попитах аз.
- Гласове, но много далеч от тук. Вероятно принадлежат на хората, които са запалили онзи огън.
Той забавяше ход на всеки няколко крачки и се ослушваше.
- Сигурен ли си, че всичко е наред? - попитах.
- Да.
- Да пазя ли тишина?
- Няма смисъл.
След още няколко крачки аз се прокашлях.
- За онази нощ. Когато казах, че трупът в сградата не е проблем. Е, очевидно всичко е станало, след като онзи прилеп.
Почаках го да запълни недоизказаните думи, ала той продължи да върви.
- Знаех, че ще е проблем - казах аз. - Знаех, че трябваше да го кажа. Но, предполагам, не съм искала да. преигравам. Когато вдигнах онзи мъртвец, исках да си призная за прилепите, но.
- Нямало е нужда да ти казвам, че си постъпила глупаво, щом вече си го знаела. - Той отстрани ниския клон пред нас. - Да, трябвало е да си по-внимателна. Всички трябва да внимаваме. Ала нямаш нужда от мен да ти повтарям едно и също. Сигурен съм.
За миг ме погледна, после ноздрите му се разшириха и той повдигна лице срещу вятъра. Направи знак с ръка да се обърнем наляво.