Надявам се сега всичко да бъде по-добре, отколкото тогава, помисли си тя. През последната седмица и половина всичките й надежди бяха свързани с този момент, с тази нощ. Ако тази вечер двамата със Стефан не се съберат, това никога нямаше да стане.
Вратата се отвори и тя отстъпи назад със сведени очи, изпълнена със свян. Страхуваше се да види лицето му. Но когато чу как той си пое рязко дъх, вдигна припряно глава — усети как сърцето й се вледенява.
Да, той се взираше с нея с изумление. Ала това не бе радостното изумление, което бе съзряла в очите му през онази първа нощ в стаята му. Това бе по-скоро изумление, граничещо с шок.
— Не ти харесва — прошепна девойката, изпълнена с ужас, че всеки миг ще се разплаче.
Както винаги, той се окопити бързо, примигна и поклати глава.
— Не, не, роклята е красива. Ти си красива.
Тогава защо стоиш вцепенен, сякаш си видял призрак, помисли си тя. Защо не ме прегърнеш, не ме целунеш… защо не направиш нещо!
— Изглеждаш прекрасно — промълви тихо Елена. И беше самата истина. Той беше изискан и красив, облечен в специално подбраните за случая елегантен смокинг и пелерина. Тя беше изненадана, когато той се съгласи с предложението й да се облече по този начин, дори изглеждаше по-скоро развеселен. Явно се чувстваше съвсем удобно и непринудено в тези дрехи, все едно за него бяха обичайно облекло като джинси и тениска.
— По-добре да вървим — подкани я той с тих и сериозен глас.
Елена кимна и двамата се отправиха към колата му. Сега сърцето й не само бе обзето от студ, чувстваше го като буца лед в гърдите. Той беше по-далеч от всякога и тя не знаеше как да си го върне.
Докато пътуваха с колата към училището, проехтя гръмотевица и Елена погледна през прозореца, обзета от тревожен смут. Надвисналият над тях облак бе гъст и тъмен, макар че още не бе заваляло. Въздухът бе изпълнен с напрежение и електрически заряд, а надвисналите, обагрени в пурпурно облаци придаваха зловещ вид на небето. Беше идеална нощ за Хелоуин — застрашителна и неземна, но тя изпълни Елена с ужас и мрачни предчувствия. От онази вечер в дома на Бони тя бе изгубила интерес към свръхестествените и странни неща.
Дневникът й така и не се намери, въпреки че претърсиха всяко кътче в къщата на Бони. Все още не можеше да повярва, че е изчезнал, а мисълта, че някакъв непознат чете най-съкровените й мисли, изпълваше душата й с ужас. Защото, разбира се, дневникът й бе откраднат. Какво друго обяснение можеше да има? През онази нощ доста врати в дома на семейство Маккълоу бяха отворени и някой просто е можел да влезе и да го вземе. Искаше й се да убие този, който го бе направил.
В съзнанието й изникна образът на две черни очи. Мъжът, на когото замалко да позволи да я целуне в къщата на Бони, мъжът, който я бе накарал да забрави Стефан. Дали той бе тайнственият крадец?
Тя изправи рамене, когато колата спря пред училището и се насили да се усмихне, докато си проправяха път през коридорите. В гимнастическия салон цареше истински хаос. Само за един час, откакто Елена го бе напуснала, всичко се бе променило. Тогава помещението беше пълно с ученици от горните класове: членове на училищния комитет, футболни играчи, членове на Кей клъб — всички сновяха и внасяха последни поправки в украсата и декора. Сега вътре гъмжеше от непознати, повечето от които дори не бяха маскирани като човешки същества.
Когато Елена влезе, няколко зомбита се извърнаха, но тя не можа да познае и половината от хората, скрити под костюмите. В следващия миг всички се бяха скупчили около нея — изразяваха шумно одобрението си за светлосинята й рокля и се оплакваха от вече възникналите проблеми. Елена им махна да замълчат и се обърна към една вещица, чиято дълга черна коса се стелеше по гърба на прилепналата черна рокля.
— Какво има, Мередит? — попита тя.
— Треньорът Лиман се разболя — отвърна мрачно приятелката й — и някой предложи Танър да го замести.
— Господин Танър? — ужаси се Елена.
— Да, и вече създава неприятности. На горката Бони чак сега й сервираха новината. По-добре е да отидеш и да видиш какво става.
Елена въздъхна, кимна и се запъти по криволичещия лабиринт, водещ към Къщата на духовете. Когато мина покрай зловещата Стая за мъчения и смразяващата кръвта Стая на Лудия касапин, тя си помисли, че всичко изглежда прекалено истинско. Мястото беше доста страховито, дори и осветено.