Стаята на друидите бе близо до изхода. Там бе издигнат картонен макет на Стоунхендж. Но хубавата дребна жрица на друидите, облечена в бяла роба с венец от дъбови листа в косите, застанала сред съвсем реалистично изглеждащите монолити, сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи.
— Но вие трябва да сте облят в кръв — чу се умоляващият й глас. — Това е част от сцената, вие сте принесен в жертва.
— Достатъчно нелепо е, че трябва да съм облечен в тази роба — тросна се Танър. — Никой не ме информира, че ще трябва целият да бъда оплескан с проклетия сироп.
— Но той няма да е върху вас — продължи да го увещава Бони, — а само на робата и олтара. Вие сте жертвата — повтори тя, сякаш по този начин щеше да го убеди.
— Колкото до това — процеди с отвращение господин Танър, — автентичността на цялата сцена е доста съмнителна. Противно на всеобщото убеждение, друидите не са изградили Стоунхендж. Той е бил построен през Бронзовата ера, когато…
Елена пристъпи напред.
— Господин Танър, в момента това не е важно.
— Да, не се съмнявам, че за теб не е важно — високомерно я изгледа той. — Затова ти и твоите невротични приятелки сте толкова слаби по история.
— Това беше ненужна забележка — прозвуча един глас. Елена се извърна бързо и видя през рамото си Стефан да се приближава към тях.
— Господин Салваторе — процеди Танър с тон, като че ли казваше: „Това е капакът на всичко“. — Предполагам, че ще ни просветите с някоя мъдра новост. Или може би ще се опитате да ме убедите с по-силови доводи? — Огледа от главата до петите Стефан, който стоеше изправен там, непринудено елегантен в безупречно скроения официален костюм.
Внезапно прозрение осени Елена. Танър всъщност не е много по-възрастен от нас, помисли си тя. Изглежда стар, защото косата му е пооредяла, но мога да се обзаложа, че ли е едва е прехвърлил двадесет и осем-девет. Незнайно защо си спомни как изглеждаше Танър на бала на годината, в евтиния си износен костюм, който не му стоеше добре.
Готова съм да се обзаложа също, че не е присъствал на бала на годината, когато той самият е бил ученик, продължи да размишлява тя. И сега за пръв път изпита някаква симпатия към него.
Може би същото бе почувствал и Стефан, защото пристъпи към нисичкия учител, изправи се лице в лице с него и заговори тихо:
— Не, няма. Мисля, че цялата работа се раздухва излишно. Защо не… — Елена не успя да чуе останалото, защото Стефан продължи още по-тихо, с успокоителна интонация, а господин Танър като че ли действително се заслуша в думите му. Тя се озърна назад сред тълпата, която се беше струпала зад гърба му: четири или пет таласъма, един върколак, една горила и един гърбав просяк.
— Добре, вече всичко е под контрол — обяви Елена и зяпачите започнаха да се разпръсват. Стефан щеше да уреди всичко, въпреки че не бе сигурна как точно ще го постигне, тъй като в момента виждаше само тила на главата му.
Тилът на главата му… За миг в съзнанието й изникна един образ, запечатан в паметта й още от първия ден на учебната година. Стефан стоеше в канцеларията и говореше със секретарката госпожа Кларк. Елена си спомни също колко странно бе реагирала тогава госпожа Кларк. Ето и сега, когато Елена погледна към господин Танър, той имаше същото замаяно изражение. Момичето усети лека тръпка на безпокойство.
— Хайде — каза тя на Бони. — Да излезем отпред.
Те прекосиха площадката за приземяване на извънземни и килията на възкръсналия мъртвец, провряха се между преградите и стигнаха до първата стая, където посетителите при пристигането им трябваше да бъдат приветствани от върколака. Но в момента той бе свалил главата на маскарадния костюм и разговаряше с две мумии и една египетска принцеса.
Елена трябваше да признае, че Каролайн изглежда много добре като Клеопатра. Очертанията на тялото й с бронзов загар ясно прозираха под тънката ленена рокля, която беше облякла. Мат, тоест върколакът, едва ли можеше да бъде обвинен, че не може да откъсне поглед от тялото й.
— Как върви подготовката тук? — попита Елена, като се насили да звучи безгрижно.
Мат се сепна, след което се извърна към нея и Бони. Елена почти не го беше виждала след вечерта на бала на годината. Освен това знаеше, че Мат и Стефан бяха охладнели един към друг. И то заради нея. И макар че Мат трудно можеше да бъде винен за това, тя знаеше, че Стефан е наранен.
— Всичко е наред — отвърна Мат, но изглеждаше неспокоен.