Гиби се начумери и провлечено додаде:
— Наистина е добър.
Серена избухна в смях и излезе в коридора. Меридийн сложи ръка на кръста си.
— Тогава бих искала да го попитам доколко, е запознат с думата скромност.
— Татко, какво е скромност?
— Една черта, която трудно се придобива, миличка. Особено, когато една опърничава жена го иска от мекосърдечния си мъж, чието мнение все пак е напълно вярно.
Гиби замислено сбърчи чело.
— Защото си агънце ли?
— Чак до дъното на шотландската си душа.
Тя се изкиска. Ривъс я остави на пода.
— Върви със Сирина и кажи на Елън да не досажда на кожаря с романтичните си измислици.
Момичето се измъкна през вратата с териера по петите. Ривъс я затръшна и се обърна към Меридийн.
Бащината загриженост се смачка под тежестта на наранената му мъжка гордост.
— Е?
Смелостта й се разлюля при вида на гнева му.
— Какво „е“?
— Защо се отнасяш лекомислено към цялото това разрушение? — той посочи обгарялото легло и опушения таван.
— Трябва ли да прибягам до замъка Килбартън и да обвиня баща си за палежа? Без съмнение това ще помогне много.
Обзе го каменно спокойствие.
— Можеш да му вземеш силата.
Ето какво било. Обобщението на всичките им различия.
— И да ти я предам?
Не беше очаквал такова открито предизвикателство. Недоумяващият му поглед го доказваше. Бързо се съвзе.
— Аз съм твоя съпруг. Заслужил съм короната!
— Докато аз нощ след нощ работех, за да спечеля със стана четиридесет пенса.
Ривъс с широка крачка отиде до прозореца и се подпря на рамката му.
— Нима си вярвала, че живота ти ще мине без нещастия или трудности? Никой от нас не може да очаква толкова много.
— Прости ми, че спестих на дъщеря ти едно разочарование.
— Живеем в тревожни времена. Но не за Гиби беше спора ни.
— Напротив! Нямам намерение да прехвърлям проблемите си на едно невинно дете. А ако смяташ да ме убеждаваш, че проблемите на принцесата са грижа на всички, то аз ще…
Ривъс се обърна с лице към нея и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Какво ще направиш?
Не й дойде наум нито едно достойно възмездие.
— Бъди сигурен, че ще те направя нещастен.
— Сега съм прекалено ядосан, за да споря с теб — каза той и тръгна към вратата. — Трябва да кажа на Броуди да утроят охраната ти.
Още въоръжени стражи.
— Защо не ме приковеш с верига към кладенеца? Тогава всички ще могат да ме виждат. На хората може даже да им хареса. Мълвата ще се разпростре във всяко село и ферма. Всички любопитни ще се скупчат в Елджин.
Той я погледна през рамо.
— Не постъпваш разумно, като ме дразниш, Меридийн.
— Защото после ще кажеш, че сама съм си виновна.
Ривъс шляпна с длан по касата на вратата.
— Не съм чак толкова горд.
Не. Просто той беше решен да поправи злото и да сложи на главата си корона.
— Мислех, че си невинен като агънце.
Това го спря.
— Мислех, че във вените ти тече кръвта на предшественичките ти. И престани да ме наричаш така.
— Ще забравя, че си агънце, ако ме върнеш в Англия.
О, този поглед. Дори със сажди по лицето и пепел в косата, той преливаше от сдържана учтивост.
— Забрави за Англия.
— Мразя Шотландия.
— Не ти ли харесват ливадите край замъка? Овесената каша на Монфише не е ли по вкуса ти? Прислужниците зле ли ти служат?
Въпросите му бяха нечестни. Той знаеше, че не можеше да се оплаче.
— Мразя коварството на клана Макгиливри.
— Мислиш ли, че Уилям е запалил пожара? — сериозно я запита той.
— Не — отвърна тя, без да мисли. После добави по-спокойно: — Той ти е гласувал доверие.
В очите му проблесна насмешливо облекчение. Избърса ръце в панталоните си и я погледна.
— Значи трябва да се възрадвам, защото намерих поне един Макгиливри, който разбира значението на думата вярност?
— Мислиш ли, че аз не го знам?
Тя стисна зъби с такава сила, че жилите на шията й се изпънаха.
— Някои хора от твоя клан са прекалено нетърпеливи да ми покажат, че го знаят. Други — не.
Загадъчното твърдение заслужаваше отговор.
— Не съм те мамила. От самото начало знаеш, че не исках да имам нищо общо с… — тя почти каза „този живот“, но това не беше напълно вярно, поне напоследък. — Показах ти достатъчно ясно, че за мен не представлява интерес да бъда принцеса на Инвърнес.
— Значи ти си прекалено нетърпелива да покажеш това. — процеди той през стиснатите си зъби.
Меридийн отстъпи назад.
— Мислех, че си прекалено ядосан, за да спориш с мен.
Ривъс вдигна ръце и извика:
— Кълна се във всички светии, така е! Но знай едно, Меридийн Макгиливри, нашият брак не е банкет. Не можеш да избираш само онези неща, които ти харесвал и да оставяш огризките на някоя друга бедна душа.