В сряда Ривъс нареди на Сирина да покани Меридийн да гледа конните състезания във външния двор. Обяснявайки, че има среща с Уилям, тя изпрати извиненията си на Ривъс.
В църквата коленичеха един до друг. За страничните наблюдатели всичко бе по старому. Но щом излезеха от църквата, Меридийн поемаше по свой собствен път.
В четвъртък Ривъс й написа бележка, заплашвайки я, че ще й поръча колан на целомъдрието. Тя му отвърна със своя заплаха: „Направи го, Ривъс, и ще кажа на цялото село, че сме спали заедно.“
Те пак щяха да спят заедно, закле се мислено той. Меридийн не беше истински ядосана на мъжа си. Шотландската политика бе убила благоразположението й.
Ривъс можеше да я изчака. Меридийн нямаше къде да иде, поне докато я следваха въоръжени стражи или цели тълпи жени.
Когато седмица по-късно тя го потърси, първите й думи го шокираха.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
— Дошла съм да ти подстрижа косата. Станал си рошав като куче.
Още след първите си думи на Меридийн й се прииска да си ги вземе обратно, защото не бе целяла да звучи заповедно или сдържано.
Меридийн остави Завета върху масичката му, но не влезе по-навътре в стаята.
Седнал близо до камината, Ривъс дялкаше гребен от парче гладко, тъмно дърво. Тъмночервената му дреха контрастираше красиво с русата му коса и тъмните му очи. Но видът му беше точно така изморен и така самотен, както се чувстваше самата тя.
Без да погледне към нея, той додаде:
— Не очаквай от мен да вдигна лапа и да се моля, както прави Джейкън.
Меридийн стисна по-здраво ножиците и се приближи към него. Беше дошла да промени нещата. Трябваше да започне отначало.
— Студенината между нас не може да продължава. Не трябваше да говоря толкова остро, но и не очаквай от мен да лазя пред тебе.
— Ти? Да лазиш пред мене ли? — Като вдигна гребена към светлината, той го огледа, след това издуха стърготините и продължи да го дяла. — По-скоро бих се молил за несметни богатства и лице, красиво като на младия Съмърлед.
— Не е нужно да се правиш на скромен. Достатъчно си хубав… особено с този цвят. — Ривъс повдигна вежди и тя побърза да добави: — Това, което имаш в повече, е гордостта.
Той килна глава и се усмихна леко, преструвайки се на отчужден.
— За разлика от теб ли?
— Може би моята е повече, бих казала, но ти си инат, а аз не съм. Нашата кавга се отразява неблагоприятно на двама ни. Елън не се е влюбвала нито веднъж, откакто се скарахме. Свещеникът продължава още и още да говори за светостта на съпружеската всеотдайност. Гиби е объркана и обвинява себе си за станалото.
— Не си дошла тук да обсъждаш дъщеря ми, нито косата ми, нито пък моя инат.
Мошеник. Изопачаваше думите й.
— Нямах намерение да…
— …бъдеш упорита ли? Ти? Никога — подигравателно се разсмя той.
— Трябва да уредим този въпрос.
Той заби поглед в ръката й.
— Тогава защо дойде при мен? Сайбил би ме подстригала и без допълнителни доводи.
Дяволът възнамеряваше да направи мисията максимално трудна. Беше сгрешила, като бе пренебрегнала жестовете му на помирение, но тогава я тормозеха объркването и страха. Искаше да се помирят. Особено сега. Може би една шега щеше да свърши работа.
— Може би е вярно, че Сайбил би могла да се погрижи за вида ти, но тя не би могла да извика предшественичките си да ти отхапят мъжествеността.
Това привлече вниманието му. Ръцете му замръзнаха, а оценяващият му поглед я огледа от главата до петите.
— Решила си да използваш чара си, за да върнеш мира между нас?
— Чар ли? Казах го, само за да придам малко хумор на разговора.
Ривъс почука с гребена по бедрото си.
— О, много добре! — възкликна тя. — Казах го с цел да засегна мъжеството ти.
— Тогава си сгрешила, защото не разбираш смисъла на шегата.
Всички, дори търговеца на прежда, се кълняха, че Ривъс не можеше да се гневи дълго време. Жалко, но грешаха, защото той не показваше с нищо, че доброволно ще се помири с нея.
Меридийн се приближи към него.
— Моля тя, просвети ме.
— Пламенният мъж смуче гърдите на жената. Ако и тя е така разпалена му връща услугата, като смуче мъжествеността му.
Живата картина, която се появи в главата й, я засрами и я накара да се изчерви.
— Не съм заченала, а и не виждам защо трябва да използваш подобни груби думи.
Защо му бе разкрила нещо толкова лично, като идването на цикъла й?
Ривъс остави ножа и гребена.
— Груби ли? Едва ли. Ти сама повдигна този въпрос, а и смукането на гърдите е второто ми любимо занимание през свободното ми време.
Как смееше да я нарича инат! Пъпчива жаба, такава!
— Значи първата ти любов е шотландската политика?