— Ето, чу всичко — каза Ривъс с нетърпящ възражение тон. — Никой от нас не иска да загине, само за да те види как слагаш на главата си офиковата корона и казваш няколко думи от тази книга.
Повече не можеше да понася страхливостта им.
— Тогава прогони наемниците от Шотландия.
Уилям пристъпи по-близо до нея.
— Как бихме могли да го сторим, когато те носят цветовете на Макгиливри? Кой ще ги различи от нашите братя шотландци?
— Не се безпокой, Меридийн — усмихна се без капка топлина Ривъс. — Ще ти донеса короната.
Беше различен — студен и безмилостен. Искаше да разбере защо.
— Ти се закле, че няма да се пролива кръв. Каза, че искаш мир, постигнат с договори и прогрес.
Думите, които трябваше да изрече причиняваха на Ривъс по-голяма болка, отколкото ако бяха забили меч в сърцето му. Трябваше да я отпрати надалеч и то бързо.
Започна да повтаря думите, които вече бе наизустил.
— Излъгах те, Меридийн. Ще се пролее много кръв. Кланът Макферсън напусна Кралската общност. Сама щеше да го забележиш, ако бе обърнала внимание на щитовете, които намаляват дори докато говорим. Дори Мънроу преминаха към Кътбърт. Ще има война. Ако падна в битка, ти ще попаднеш в ръцете му.
Меридийн се олюля, сякаш я бяха ударили. След това се съвзе и отвърна:
— Мое право е да ти помогна да върнеш обратно тези съюзници. Двамата заедно ще сплотим клановете на Шотландия.
— Така ще бъде — прекалено бързо каза той. — Ти ще ми помогнеш, като ме дариш с пълен замък Макдъфчета, които ще оженим за други фамилии.
Дори да живееше още три пъти по толкова, Ривъс нямаше да забрави агонията по лицето й, която тя дори не се опитваше да прикрие. Не трябваше да отстъпва. Меридийн трябваше да напусне Шотландия. Ривъс бе получил достоверна информация от свещеника, че в момента баща й напредва с армия към замъка Олдкеърн.
— Няма да ти позволя да разменяш децата ми като овце.
— Стига, Меридийн — намеси се брат й, като прекоси стаята и застана до тях. — Ривъс не е героят, за който го мислиш.
— Защо го правиш, Ривъс? — умолително каза тя. — Не приличаш на себе си.
— Боя се, че това е истинският му образ — мрачно рече Уилям. — Винаги е бил такъв, докато ти не дойде.
Ривъс усети, че сърцето му се свива, но трябваше да играе ролята си. Ако тя не си тръгнеше, тогава щеше да премине към другия си план. План, който щеше да съкруши духа й.
— Всичко беше една голяма измама, нали, Ривъс?
Още миг, само няколко още груби забележки и тя щеше да се отправи към безопасността си.
— Това е шотландската политика, проста и ясна. Самата ти си възпитана с нея. Не се преструвай на друга.
— Но ти не си като баща ми. Ти искаш мир.
— И ще го получа с върха на ето този миротворец. — Той сграбчи дръжката на големия си меч. — А ти ще стоиш зад тези стени.
Уилям сграбчи ръката й.
— Винаги е такъв преди битка.
— Битка ли?, Мислех, че се шегува. Мислех, че…
— Мислеше, че ще дам писмото на Кътбърт, а той ще изскочи от ботушите си от бързане да ми даде меча ли?
— Обеща да не й казваш, че… — извика Уилям.
— Знаеш как стоят нещата, братко — Ривъс скочи на крака и им обърна гръб. — Меридийн ще трябва да свикне.
Меридийн реши, че Ривъс отново е прекалил с пиенето. Защо иначе ще се олюлява, а ръцете му ще треперят? Носеше същите дрехи, като тази сутрин и изобщо не изглеждаше зле от яденето на разваления пай.
Реши да почака, да чуе извинението му и да му прости. Преди също бяха имали разногласия. Отново щяха да спорят. Но на следното утро, след като не го видя до себе си на молитва, Меридийн се отправи да го търси.
— Той е в „Търпението“ — обясни й претрупания със задължения Броуди.
Стояха на прага на конюшнята, а шерифът оглеждаше един хамут.
Любимият кон на Ривъс не се виждаше в нито един обор. Явно, че нямаше махмурлук. Самата тя се чувстваше много по-добре, поради което реши да продължи по-нататък разследването си.
— Тогава ще отида дотам. Как да намеря това място?
— Не можете да отидете в „Търпението“, милейди. Това е негово лично място. Той току-що сложи легло там и… Не би искал да ви види там.
Меридийн смутено обшари с поглед физиономията на Броуди в търсене на някакъв знак, че се шегува. Обветреното му лице беше непроницаемо, както винаги. Жалко, че не го бе опознала по-добре. Освен по време на хранене, тя почти не бе разговаряла с наставника на Ривъс.
Най-доброто средство против упоритостта беше прекия подход. Извика на коняря да й оседлае нейния кон, после отново се обърна към Броуди.
— Ако не вие, тогава някой друг ще ми каже къде е хижата.
Хамутът се счупи и Броуди го захвърли настрана.