— Едва ли, защото всички се подчиняват на заповедите му.
— Значи Ривъс ви е казал да държите в тайна местонахождението на хижата му… дори от мен?
— Малцина знаят къде се намира. Дори дърводелецът не знае къде е хижата.
Сим бе казал, че Ривъс сам бе откарал натам фургона с мебелите. Защо беше тази потайност? Изведнъж си спомни.
— Шериф Броуди — търпеливо каза тя, — обещавам да се правя на изненадана.
Той я зяпна с отворена уста.
— Наистина ще се получи голяма изненада, ако отидете там.
Само Уилям се съгласи да я придружи. Докато яздеха през ливадите един до друг, Меридийн забеляза в очите на брат си съжаление и несигурност.
Сгушена в един речен завой, напълно уместно наречен от местните хора Змийски, хижата беше по-малка от апартамента на Меридийн. Стените на постройката бяха изградени от измазани с хоросан груби греди, а покрива беше от слама.
Уилям намръщено й помогна да слезе от коня.
Меридийн извади гоблена от торбата си. Смяташе, че сега е подходящият момент да го даде на Ривъс.
— Нещо не е ли наред, Уилям? — попита тя. — Изглеждаш така, сякаш отиваме на погребение.
Той я погледна разсеяно и я поведе към вратата.
— Сигурно още не съм се оправил от онзи гранясал пай.
Първото впечатление, че нещо не е наред достигна до Меридийн в мига, в който дочу откъм хижата женски кикот. Гол до кръста и със събути ботуши, Ривъс седеше на един от столовете, а на ниската масичка пред него бе разгъната омразната карта.
Въздухът беше изпълнен с миризма на току-що отрязано дърво. Очите й се спряха на ваза със свежи лилии.
Ривъс изненадано вдигна глава, после погледна свирепо към Уилям.
— Нали знаеше, че не трябваше да я водиш тук?
Меридийн не можа да помръдне краката си.
— Аз настоях.
Ривъс хвърли поглед към леглото.
— Не почука, преди да влезеш.
Очакваше да срещне съпротива у съпруга си, но войнствеността му беше нещо ново.
— Ривъс — изчурулика нечий глас иззад завесата на леглото, — прати ги да си ходят и се връщай в леглото. Нали ти обещах още един път да ти изгризкам мъжествеността.
Меридийн трепна и зяпна като вкаменена към леглото. Там имаше жена, която използваше любовните фрази, изречени насаме с Ривъс от самата Меридийн. Беше докарал мебелите сам, за да не може никой друг да знае за това място, където щяха да са скрити греховете му.
Тя събра смелост и направи крачка напред.
— Отколко време имаш тази любовница?
Ривъс изведнъж се намуси и заби поглед в гредите на тавана. Уилям се размърда неспокойно до нея.
Меридийн стисна здраво гоблена и преброи до десет, после до двайсет, но не получи отговор. Гневът нахлу в нея като горещ вятър.
— Пожелай сбогом на законните си наследници, Ривъс Макдъф. Връщам се в Англия.
Все още вдигнал глава нагоре, той цъкна с език.
— Пак ще дойдеш при мен.
— Когато язовците полетят!
Едва тогава той погледна към нея със студени от решителност очи.
— Кой ще плати престоя ти в манастира? Не очаквай това да е съпруга на една избягала жена.
Ярост, болка и унижение се бореха в нея. Победи яростта.
— Не се безпокой за мен, Ривъс Макдъф. Достатъчно добре съм се справяла сама години наред.
— Ще те отведа там — намеси се Уилям. — След час ще сме готови за път. Остави го на любовниците му.
— Виж какво, Меридийн — започна Ривъс, като понечи да стане.
— Стой си на мястото, проклета змия. — Вдигна тя ръка към него.
— Виж какво — подхвана отново той. — Минахме по каменист път, докато стигнем дотук, но сега, след като вече знаеш, ще бъде по-добре.
— По-добре ли? Предпочитам да ме срещне глутница гладни вълци, отколкото да остана да живея тук с тебе. Прелюбодеец!
— Не трябва да ми се сърдиш, само заради една жена.
От страх, че ще се разплаче, тя погледна умолително към Уилям. Той я хвана за ръката и на нея й се прииска да се притисне към него.
— Ела, сестричке.
— Остави Завета — обади се Ривъс. — Но можеш да вземеш колана.
Меридийн изгуби контрол над себе си. Освободи се рязко от ръката на Уилям, отиде до Ривъс с решителна крачка и захвърли гоблена в лицето му. После изхвръкна из вратата със замъглени от сълзи очи.
Ривъс не посмя да се изправи. Коленете едва ли щяха да го задържат. Сви се в стола и разгъна платното. Продължи да гледа гоблена, дори след като ги бе. чул да се качват на конете. Лицето, което увенчаваше творбата беше неговото собствено. Подобните на ръце клони държаха по едно момче или момиче, всяко хванало в ръце парчета плат с различните шарки на хайлендските кланове.
Бабата на Гиби се измъкна иззад завесата на леглото. Косата й беше побеляла, макар по лицето й да имаше по-малко бръчки, отколкото на много други жени на нейната възраст.