— Той ще те съветва, докато станеш достатъчно голям, за да държиш тази твърдина покорна на мен. Какво ще кажеш?
— Кътбърт Макгиливри е крал на Хайлендс — изтърва се Ривъс. — Той ще поведе клановете на Чаплинг и те ще срутят стените на замъка.
Кралят сви ръка в юмрук и удари по масата с такава сила, че предметите, с които бе затиснал картата, подскочиха и пергаментът се нави отново на руло.
— Тогава аз ще размажа клановете на Чаплинг така лесно, както завоювах Елджиншър Чаплинг! — присмя се той. — Името на тези кланове не е достатъчно, за да стане Макгиливри крал. Тронът на Хайлендс е само една традиция, оставена в ръцете на зеленооки жени.
Изплашеният Ривъс отстъпи две крачки към вратата.
— Стой! — Гневът на краля отлетя така бързо, както бе дошъл. — И се запознай с невестата си.
Той остави Ривъс да зяпа глупаво и отиде до една странична врата. Отвори я и извика:
— Ела тук, момиче.
В стаята влезе една прислужница с рижави коси, прибрани под плътно прилепнала шапчица. Прислужницата беше хубава но свой начин. Освен това беше достатъчно стара, за да може да бъде майка на Ривъс. Не можеше да се ожени за нея! Това със сигурност щеше да е грях.
Тя направи реверанс, после се обърна и погледна към вратата. Миг по-късно на прага се появи едно малко момиче.
Ривъс онемя от изненада. Момичето, което влезе в стаята, беше Меридийн Макгиливри, знаменитата принцеса на хайлендския народ.
Крале и кралици идваха и си отиваха, но от шести век, когато свети Кълъмба бе донесъл на шотландците християнството, всяко поколение на нейния род отглеждаше по една дъщеря със зелени очи и гарвановочерни коси. Принцесата па Инвърнес.
Почитана и обичана от шотландците, тя и само тя можеше да короняса съпруга си за крал на Хайлендс.
Но тя беше само на осем години. Ривъс не можеше да се ожени за това дете. Той се обърна изумен към краля.
— Хубава е, нали? — смигна му той. — Или, по-скоро, трябва да кажа, че е едно симпатично момиче?
Ривъс си помисли, че определението точно подхожда на Меридийн Макгиливри. Тя носеше червена туника, облечена над риза от толкова фина бяла тъкан, че през нея прозираха слабите й ръце. Ръкавите и деколтето на дрехата й бяха обрамчени с петолистни цветя — символ на принцесата. На кръста й бе завързан вълнен кариран шарф. Яркочервеното, синьото и зеленото се преплитаха в каре, което имаше право да носи само кралската фамилия на Хайлендс. Един ден нейният съпруг щеше да носи това специално каре.
Според старите жени, принцесата би трябвало да излъчва сияние, което да се разпръсква навред около нея. Но не и в този ден. Меридийн Макгиливри изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да повърне вечерята си. В яркозелените й очи се виждаше мъка, а симпатичното й лице бе пребледняло като след болест. Едната й страна се загрозяваше от голяма синина. Нима бруталният крал я беше ударил?
Тя вдигна малката си ръка към синината на бузата, после примигна замаяно.
Ривъс разбра, че ако тя не седне веднага, ще се строполи на земята.
Трябваше да й помогне. Той пристъпи напред, като се престори, че е стъпил на нещо остро — нещо, което често му се случваше. Изохка и като се сви на две, хвана крака си.
— Нямаш ли обувки, момче? — попита го кралят.
— Не, Ваше Величество — без да откъсва очи от нея и като се опитваше да я накара да разбере замисъла му, Ривъс отговори. — Искам да кажа, да, имам обуща, но само за църква.
— Но не и когато си на аудиенция при краля си! — мрачно промърмори кралят.
Ривъс се олюля и попита:
— Можем ли да седнем, Ваше Величество?
С болезнена усмивка кралят махна към пейката.
— Нека всички седнем.
Едуард се настани на единствения стол. Ривъс помогна на принцесата да стигне до пейката и сам седна до нея.
— Благодаря — тихо прошепна тя. — Страх ме беше да не припадна и да се изложа.
— Няма. Аз ще ти помагам.
— Много си любезен.
Тя миришеше на чисти дрехи, изпрани със скъп сапун. Беше просто едно момиче, което някой бе наранил. На Ривъс му се искаше да е по-голям и да умее да се бие с меч. Тогава щеше да завлече побойника на двора и да го накълца на парчета.
— Нищо ли няма да ми кажеш, Макдъф? — попита кралят.
Ривъс не можа да се сдържи и отново погледна към нея. Черната й като нощ коса се стелеше по гърба й и се разливаше върху пейката. На сватбата си тя щеше да носи корона от листа на офика. В деня на венчавката дъщерята на Макгиливри щеше да поиска меча на баща си. А после с това церемониално оръжие, тя щеше да провъзгласи съпруга си за крал на Хайлендс.
— Да не си си глътнал езика? — рече кралят на Англия.
— Не, Ваше Величество — Ривъс погледна краля в очите. — Обаче принцесата е сгодена за наследника на граф Мори. Баща й иска да се съюзи с него.