— Спомням си само едната кула. Кога си построил… Оттеглям въпроса си. Нищо не исках да те питам.
— Напротив. Любопитна си, а аз съм готов да удовлетворя любопитството ти.
Меридийн отметна назад качулката си и го погледна ядосано.
— Тогава ми кажи коя дупка наричаш свой дом.
По носа й беше полепнал цветен прашец и Ривъс се зачуди как ли щеше да реагира, ако изчистеше с целувка изцапаното. Развеселен от тази мисъл той прехвърли юздите в едната си ръка, за да може да я прегърне по-добре.
— Построих втората кула, за да отпразнувам смъртта на Едуард Първи. Има и трета кула, но тя не е толкова висока. Оттук не можеш да я видиш.
— В чест на чия бедна душа я построи?
Той се опита да сдържи смеха си, но не успя.
— В чест на теб.
Меридийн вдигна рязко глава и се удари в брадичката му. В очите й проблесна обещание за бъдеща разплата.
— Не искам да ме замесваш.
Разбира се, че искаше — заветът на принцесата го предричаше. Защо тя се отричаше от едно от главните условия?
— Така трябва да бъде.
— Защото го казваш ти ли?
— Не. Написано е в Завета. Поне не можеш да ме обвиниш, че съм те лишил от дължимото ти.
— Заветът! — повтори тя, сякаш думата й беше непозната. — Ти си го прочел.
Като си помисли, че тя има предвид общото им начало, Ривъс с голямо удоволствие й отвърна:
— Вярно, че някога бях неграмотен, но на четиринайсет години придобих това умение. Да не би да се съмняваш в способността ми да чета?
Тя го погледна така изненадано, сякаш бе вкусила нещо горчиво, когато бе очаквала сладко.
— Не, вярвам ти, че години наред си изучавал Завета. Тъкмо ще ми бъде по-лесно да те лиша от присъствието си.
Ривъс смяташе да й се отдаде всецяло. Съвсем скоро тя щеше да хвърля дребни монети над главите на хората от Елджиншър, а на него щеше да дава целувки.
— Невъзможно, Меридийн, защото смятам да те придружа до църквата.
— До църквата ли? — Смущението й се разсея като мъгла над голо поле. Последва го лъчезарна усмивка — О, с удоволствие ще се срещна със свещеника.
Ривъс я погледна любопитно, но замълча. Беше постигнал напредък и засега щеше да се задоволи с тази позиция. При всички случаи свещеникът щеше да застане на негова страна. Шотландското духовенство желаеше и работеше за автономията така въодушевено, както и светските хора. Когато папата бе отлъчил Робърт Брус, духовенството бе застанало зад краля на Шотландия.
Вратите на замъка се отвориха. Чу се скърцане на колела и дрънчене на вериги. Дузина конни стражи, водени от Кенет Броуди, изскочиха на пътя и препуснаха в галоп към тях. В този специален кавалерийски отряд бяха включени повечето от синовете на старейшините на клановете. Лесли яздеше до Форбс. Грант служеше заедно с Мъри. Отсъствието на клана Макгиливри демонстрираше огромната пропаст помежду им с Ривъс.
Меридийн щеше да промени тази ситуация. Тя щеше да повлияе върху живота на повече хайлендци, отколкото всички нейни предшественички. Подобно, ролята на Лондон, която заемаше спрямо Англия, Елджин щеше да стане отворен град за всички шотландци. Меридийн просто все още не го знаеше.
— Пристига армията ти — каза тя, като се откъсна от него.
„А твоят дълг те зове“ — помисли си той.
Конниците забавиха ход. Броуди свали шлема си и отпусна ниско глава за поздрав. Плетената му ризница прозвънтя при това движение.
— Лейди Меридийн. Сър.
Ривъс бе забранил на хората си да го наричат лорд. Не беше особено привързан към благородническите титли. Искаше да води хората. Тяхното обожание беше съвсем правилно насочено към Меридийн. Ривъс желаеше само тяхното уважение и лоялност.
— Познавам ли ви, шерифе? — попита тя. Обърканият Броуди сложи отново шлема си.
— Беше преди много години, вие бяхте…
— Заложница — прекъсна го тя. — Каквато съм и днес.
Ривъс реши, че с получаването на подаръците от децата великодушието й се бе изчерпало. Не бе обърнала внимание на нито един от мъжете, които яздеха с Броуди. Същевременно всички те искат да се поперчат пред нея с мъжествените си стойки.
Броуди хвърли въпросителен поглед на Ривъс, но той само поклати глава. По-късно, насаме щеше да му обясни.
— Милейди желае да отиде направо в църквата.
— Днес е сряда — рече Броуди, като отдалечи коня си от мрачната кобила на Леели. — Отец Томсън отиде в Неърн.
— Кога ще се върне?
Меридийн бе прекарала сред духовници години наред. Въпреки това тя продължаваше да бъде твърде пламенно отдадена на църквата. Ривъс се надяваше да не е добила странни привички в манастира. Познаваше мъже, чиито съпруги бяха неестествено привързани към молитвите. Жената на Макларън имаше олтар във всяка стая, дори в килера, в резултат на което в детската стая нямаше никой. Това нямаше да се случи и в замъка Олдкеърн.