— Харесва ли ти стаята, милейди?
Това беше глупав въпрос, понеже стаята беше достатъчно добра, дори за кралска особа — едно мирно място, което я предразполагаше да захвърли грижите си и да се отпусне.
Тя го погледна и обезпокоеното му изражение я накара да се замисли. Ривъс бе свършил много работа, за да приготви място за нея и сега очакваше тя да му благодари. Меридийн бе мечтала за друг един живот в страна, където мъжете не започват война заради стадо говеда или пиянско самохвалство.
Но по причина, която не проумяваше, тя не можеше да го разочарова.
— Красива е.
Той се усмихна и тя отново си спомни смелото момче, което бе дръзнало да се застъпи за нея пред могъщия Плантагенет.
„Очаквах кралят да ме обеси преди залез слънце.“
Погледна го и разбра със сърцето си, че дори цяла армия крале не можеха да навредят на сегашния Ривъс Макдъф, но ако тя се покажеше жестока, това щеше да го разочарова.
— Благодаря ти — добави тя, мислейки си, че някога щеше да съжалява за отстъпчивостта си.
Той сложи ръка на рамото й и я обърна към чакащите я прислужнички. Две от момичетата бяха млади, вероятно на дванайсет години. Третата прислужница беше значително по-стара, може би на двайсет години. И трите бяха облечени в еднакви жълти носии върху бели ризи.
— Това са прислужниците ти — рече той.
Майката на Меридийн бе имала три прислужници, както и всички принцеси преди нея. Но от петгодишна възраст, докато не я бяха прокудили от Шотландия, Меридийн бе изпълнявала задълженията и на трите. Обязаностите и задълженията на трите прислужници бяха легенда. Ривъс сигурно ги бе открил в книгата, както и другите неща.
Задави я сантиментално чувство. Не можеше да се противопостави на копнежите на едно момиче за истинска майка, а не онази, която я бе изоставила.
— Запознай се с Лизабет — каза й той, — пазителката на завивките ти.
С непознато досега за нея усилие, Меридийн се откъсна от старите си копнежи.
Момичето с кафява коса и лешникови очи се размърда неспокойно от вълнение, че е било представено първо. Другите момичета, едното — високо червенокосо, а Другото — с коса руса като узряло жито, забиха поглед в ръцете си.
Тяхното разочарование беше толкова мило, че Меридийн забрави собственото си смущение.
— Елате насам и трите.
Ривъс продължи:
— Това момиче с коса с цвета на морков е Сирина. Тя се грижи за цветната градина, по специално за офиките. Сирина се зарадва особено силно на твоето идване, защото гори от нетърпение да се омъжи за онзи млад момък, Съмърлед Маккуин.
Прислужницата, по-възрастна от останалите, се изчерви и доби цвят, близък до този на косата си.
— Добре дошла, милейди.
Прислужниците на майка й винаги бяха прекратявали службата си с навършване на дванайсетата си годишнина. Очевидно това не бе записано в книгата, защото Сирина доста бе надхвърлила тази възраст. Или пък беше записано? Меридийн отчаяно желаеше да знае кое беше вярното.
— И накрая, това русо момиче е Елън, която се грижи за банята. Мисля, че това беше първото ти желание.
Елън направи реверанс, а сините й очи се стрелнаха от Меридийн към отворената врата вдясно. Меридийн забеляза, че в стаята имаше огромна вана, кърпи за подсушаване и екстравагантно огледало, голямо като поднос за говеждо.
— Твое дело ли е целия този лукс, Ривъс? — поинтересува се Меридийн.
— Може да се каже. Но подредбата на банята води началото си от съпруга на десетата ти прапрабаба. Тя е била една от принцесите, които са се казвали Мери и е описала банята в Завета. — Той поклати глава, сякаш спомена бе извикал нежност у него. — Мила душица е била тази Мери, според записаното от нея.
Шокираната Меридийн насмалко не го подкани да й обясни подробно. Заветът съдържаше правила и съвети за насочване на бъдещите принцеси, а не лични хроники. Или не беше така? Майка й не й бе казвала нищо подобно. Дали не бе пропуснала тази информация?
Меридийн не знаеше и самият факт, че беше любопитна относно съдържанието на книгата я обезпокои повече, отколкото знанието, че Ривъс смята да я задържи тук. Връзките й с Шотландия бяха прекъснати преди повече от десет години. Сега принадлежеше на Англия. Защо да се безпокои заради онази глупава книга?
— Имаш ли някакви поръчки към Лизабет и Сирина? — попита Ривъс.
Меридийн сграбчи възможността за отсрочка относно тревожните мисли.
— Да. Лизабет, погрижи се да донесат тук сандъка с вещите ми. Когато пристигне, отдели настрана нещата ми за писане. А ти, Сирина, се погрижи да сложат стана. Искам да бъде ето там, под прозореца.