— Веднага — обади се по-голямата и смела девойка Сирина. — Баща ми е умел и известен тъкач. А аз съм същински специалист в подготвянето на станове.
— Как намираш време да се грижиш за цветята? — попита Меридийн.
— Сега не са им нужни грижи. По това време на годината са голи като душата на англичанин.
Меридийн чу как Ривъс изпръхтя от смях в шепата си зад нея. Не можа да се сдържи да не отговори:
— Може би е така, Сирина. Но знаеш ли какво казват англичаните за хайлендците?
— Нищо хубаво, навярно — вирна тя брадичка.
— Те казват — започна Меридийн, като обърна глава към Ривъс, — че ако искаш да опитомиш шотландец, трябва да го хванеш още като малък.
Сирина я погледна така, сякаш бе глътнала магарешки бодил.
Ривъс се наклони по-близо до нея.
— Освен това англичаните имат навика да ловят шотландски принцеси и да ги настройват срещу рода им. Но ние ги връщаме и отново ги правим наши принцеси.
Тя се завъртя рязко и се озова с лице срещу брадичката му.
— Ривъс, ако се замислиш малко повече, скоро сам ще се оплетеш в доводите си.
Устата му беше само на един шепот разстояние от нейната.
— Успели ли са да те опитомят, Меридийн? Или са оставили на мен това удоволствие?
Опасенията заседнаха като буца в гърлото й.
— Удоволствие ли?
Погледът му се плъзна по лицето й и остана доволен от видяното там.
— А-ха. Удоволствие от най-изискан тип.
Много жени бяха паднали в плен на мъжествения му чар и Меридийн добре разбираше защо. Собственото й сърце туптеше силно. Нямаше как да не си представи чувството, ако устата му се допреше до нейната. Много жени познаваха това чувство. Дали и тях бе успял да плени с примамливите си очи?
Той погледна покрай Меридийн и с едва забележимо движение на очите си показа на слугините вратата. Меридийн ги чу, че излизат, но умът й остана зает с неуместни въпроси, относно Ривъс Макдъф. Не можеше да се извърне от него.
Той сложи ръце на раменете й, но тя не почувства тежестта им.
— Затвори очи, Меридийн, и ми дай целувка.
Той я бе нарекъл страхливка на полето на любовта. Да го обореше, като същевременно задоволеше собственото си любопитство, представляваше едно предизвикателство. Погледът му искреше от приятелска подкана, на която тя не можеше да откаже. Затвори очи и в следващия миг устните му докоснаха устата й, след това се притиснаха по-силно и започнаха да се движат в бавни, умели кръгове.
Дали всички жени чувстваха този шеметен, ефирен копнеж? Ако беше така, тогава напълно разбираше защо жената на рибаря в Скарбъроу винаги беше усмихната на сутринта, след като мъжът й се бе върнал от морето. Меридийн възнамеряваше да изследва тази тайна и да се измъкне, събрала знания, които й бяха били забранени.
Устните му се разтвориха и тя откри, че устата му беше сладка и гостоприемна като топла напитка в студена зимна нощ. Топлина се разля чак до върховете на пръстите й. Тя се олюля, но ръцете му я сграбчиха, задържаха я и я привлякоха в люлката, заключена между гърдите и мишците му. Сърцето му биеше силно и равномерно до гърдите й, а дъхът му галеше бузата й. В главата й се завъртяха привлекателни представи — красиво пролетно утро и вихрена езда на бърз кон през ливади, обсипани с полски цветя. Представи си как вятърът шиба косите й и чу тропота на копита в ушите си. Пръстите й докоснаха кадифето на дрехата му и почувстваха как мускулите му отдолу се стегнаха и надигнаха.
Дълбоко в гърдите му се зароди стон, а след него целувката им се промени. Ривъс стана по-настойчив, езикът му разтвори устните й, а ръцете му замачкаха плътта й.
Интимността на целувката я разтревожи. Да не би да смяташе да я насили? Тя се отдръпна рязко и го попита.
Очите му станаха като стъклени и той разтърси глава, сякаш искаше да се пробуди от дълбок сън.
— Опитваш се да ме прелъстиш? — попита тя.
Той изпусна въздуха от дробовете си и заби поглед в леглото.
— Не днес. — Очите му се върнаха към нея. — Ти си девствена, Меридийн Макгиливри. На кораба заяви нещо друго само напук на мен. Това беше първата ти целувка.
Негодуванието я настрои войнствено.
— Това беше първата ми целувка с човек от твоя тип.
Обхвана го гордост.
— От моя тип ли?
— Да. С мъж, който мирише на кон и кожа. — Тя хвърли в лицето му собствените му думи.
Облекчението му бе така пълно сякаш му бе казала, че е най-изисканият лорд в целия християнски свят. Като се разля в усмивка, той я целуна бързо по бузата.
— Наслаждавай се на банята си, Меридийн. Ще се върна да те взема в осем часа.
— Няма да отвърна на почукването ти.
Ривъс се насочи към вратата, като потисна с воля желанието, сграбчило слабините му.