— Тогава ще трябва да използвам ключа си.
Щом излезе от изящната врата, видя, че Кенет Броуди го чака в коридора с пергаментови свитъци под мишница и нетърпелив поглед в очите.
— Имаме неприятности, Ривъс — рече той.
„Повече, отколкото предполагаш“ — помисли си Ривъс и се насочи към собствените си покои, последван от Броуди.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
— Кажи ми останалите вести, Броуди, и да се надяваме, че не си оставил най-лошото за накрая.
Ривъс отхапа остатъка от ябълката си, изхвърли огризката през прозореца и се пресегна да си вземе портокал.
Неговият приятел и наставник се отдръпна от малката дървена масичка.
— Енгъс е извикал у дома младия Мънроу.
Младият Мънроу беше един от дузината младежи, които се възпитаваха при Ривъс. Докато ги учеше да си служат с меч и боздуган и да управляват честно, Ривъс същевременно укрепваше съюза си с бащите им. Земите на Енгъс Мънроу лежаха на запад от Инвърнес и граничеха с владенията на Кътбърт Макгиливри. Щом Мънроу искаше сега наследника си обратно под своето крило, това можеше да значи само едно — Кътбърт кроеше неприятности за Хайлендс. Нищо чудно, че Броуди изглеждаше толкова замислен. Но те бяха преминавали десетки пъти през чистилището и ада, заради бащата на Меридийн.
Меридийн. Тук. От плът и кръв. У дома. Най-сетне. От години Ривъс си бе представял точно тази картина. Докато беше младеж с гореща кръв, той си бе представял как ще й направи едно голямо момче още преди сватбения пир да е свършил. С навлизането в по-зряла възраст годините бяха добавили поетичност към доброто сърце и омайните очи. Въпреки това дори сега, когато си мислеше за живота с Меридийн, той си представяше как ще се обвърже с деца и ще прекарва уютни вечери край огъня. Щеше да има и тях, и своята жена, но само след като тя се влюбеше в него и изгубеше сърцето си по Шотландия. Това беше предизвикателство, което съперничеше по трудност с обединяването на шотландските кланове. Едно предизвикателство, което той приемаше без колебание.
— Ривъс, не те ли е грижа, че Мънроу е извикал сина си у дома?
Като се откъсна от тези мисли — негово любимо занимание през свободното му време — Ривъс се хвърли в изтощителното и опасно царство на политиката.
— Затова ли изпрати младия Мънроу да се погрижи за каруцата с багажа?
— Трябваше му малко време, за да помисли върху това, че го призовават в къщи, преди да се види с теб.
Казани направо, тези прости думи носеха цял товар от честност. Ривъс отвърна по подобен начин.
— Няма да преча на решението му.
— Не е лишено от смисъл.
Броуди изглеждаше отпаднал, а Ривъс с мъка се сдържаше. Меридийн си беше у дома. Целта му беше на една ръка разстояние и му се искаше да се качи на крепостната стена и да се разкрещи радостно, като някой полуидиот по време на Пролетния празник. Броуди също трябваше да се усмихва и тъй като постигането на цели се бе превърнало в негово ежедневие, Ривъс прие предизвикателството да подобри мрачното настроение на приятеля си.
— Предполагам, че е прекалено наивно да повярвам, че сестрата на Мънроу се жени и поради тази причина нашият млад приятел трябва да си отиде в къщи.
Загрижеността изчезна от царственото изражение на Броуди.
— Да, би било наивно.
Ривъс прехвърли портокала от едната си ръка в другата.
— Тогава може би нейният чичо, свещеникът ще бъде канонизиран?
В очите на шерифа проблесна искрена насмешка.
— Само ако църквата е готова да посрещне въстание начело с нашия отец Томас.
Ривъс продължи да настъпва.
— Младият Мънроу не е ли искал ръката на някоя хубава девойка?
Броуди се разсмя и поклати глава с престорено съжаление.
— Не.
— А може би някое хубаво момиче има син от Мънроу?
Шерифът се заля в смях и се шляпна с длан по бедрото.
— Ти си цял дявол, Ривъс Макдъф. И знам, че няма да съжалявам, ако кажа, че е хубаво човек да живее край теб. — Той огледа подноса с плодове и сирена и си взе парче сирене. — Уви, твоята хубава девойка не споделя ентусиазма ти.
Меко казано, помисли си Ривъс и настроението му стана меланхолично. Ако погрешните ходове бяха победите в една война, тогава уменията му съперничеха на тези на папата — най-войнственият човек на деня.
— Така е, приятелю. Тя е разколебана.
— Нима меча на Чаплинг не представлява интерес за нея?
Ривъс помръкна още повече. Погледът му се плъзна из стаята и се спря върху пустото легло. Ако затвореше очи можеше да си я представи там, съблазнително гола върху завивката, с разпиляна като ветрило разкошна черна коса и с омагьосващи очи, които го приканват да отпразнуват взаимната си любов.