— Ривъс!
Той подскочи като крадец, спипан на местопрестъплението.
— Тя те е омагьосала.
— Привлекателна е — промърмори той с крива усмивка.
Броуди се изкиска.
— Но ще поиска ли меча на Чаплинг от баща си, за да ти даде короната на Хайлендс?
— Ако си спомням точно думите й — призна Ривъс, — тя каза, че мечът по-скоро ще хване ръжда, отколкото тя да го докосне.
Броуди завъртя заобления нож за сирене към прозореца, докато накрая острието хвана лъча и хвърли отблясък върху тавана.
— Може би се инати, защото е била твърде дълго далеч от нас?
Дано да беше така, помисли си Ривъс.
— Тя твърди, че Шотландия е страна на чудовища.
Като се отпусна дълбоко в креслото си, Ривъс си припомни думите й.
— Тя каза, че ако аз съм единственият й избор за съпруг, по-скоро би предпочела да легне девствена в гроба.
Броуди сви рамене.
— Предполагам, че си й казал, че си се пазил за брачното ложе?
Ривъс прозря плана на Броуди. Опитваше се да накара Ривъс да се усмихне. Успя, при това с лекота.
— Хубава е, нали?
— Достатъчно хубава за един син на месар, който някой ден ще носи короната на Хайлендс?
Усетил, че е прибързал с думите си, Ривъс се опита да се измъкне.
— Освен това има й характер.
Броуди стана сериозен.
— Вече не е изплашеното и озлобено дете.
По този въпрос Ривъс беше добре запознат.
— Тук грешиш. Изплашена е до дъното на душата си и не иска да прави грешки.
— Наследила е злия нрав на клана Макгиливри — избуча Броуди.
— Не е взела нищо от Макгиливри, но ще е грешка да забравяме кой е баща й.
— Като че ли някой може да пренебрегне това войнолюбиво копеле. — Броуди остави ножа и кръстоса ръце пред гърдите си. Беше свалил бойните си гривни, но все още носеше плетената броня. — Какво я гневи най-много?
Като преживяваше отново всяка дума в разказа си, Ривъс описа отвличането на Меридийн.
— В името на свети Кълъмба, Ривъс! Какво те накара да действаш толкова дръзко?
Ривъс се почувства като зелено момче, което за първи път отива да стреля с лък. Напълно заслужено, защото бе сгрешил. Но след като през всичките тези години бе копнял за нея, явно бе загубил трезвата си преценка. Никога през главата му не бе минавала мисълта, че Меридийн би го отхвърлила.
— Е? — подкани го Броуди.
Ривъс се стегна.
— За мое учудване се оказа, че Ана не е украсила разказите за омразата на Меридийн към всичко шотландско. Нямах друг избор, освен да я върна насила.
Броуди извърна раздразнено очи.
— Напълно по шотландски.
— Не можех повече да се разтакавам из добрата стара Англия. — После добави нехайно: — Храната щеше да ме убие.
Макар ъгълчетата на устните му да се бяха извили, Броуди не се усмихна.
— Какво ще правиш сега?
— Ще я науча да ни обича малко по-малко. Вече имам известен прогрес — Ривъс не се сдържа и се похвали: — Новото й жилище й хареса.
Броуди махна с ръка.
— Дори сляп корнуолец би харесал двореца, който й изгради.
Ривъс почувства прилив на гордост от това, което бе свършил. Принцесата заслужаваше да живее в лукс. Като неин съпруг той бе задължен да й го осигури.
— Винаги съм знаел, че тя ще дойде у дома при мен, Броуди.
Обветреното лице на шерифа засия.
— Все същото повтаряш от деня, в който старият крал Едуард ти я даде.
През пороя от сантиментални спомени, Ривъс видя образа на Меридийн, когато преди няколко часа я бе оставил.
— Трябваше да я видиш как се разбира с новите си прислужници. Казвам ти, Броуди, тя дава заповеди, като командир по време на поход. Родена е да управлява.
— Най-вероятно това идва от бабите й. От Макгиливри е наследила малко, като изключим склонността към войните.
Ривъс усети позната тревога, но вече бе започнал да привиква към постоянните промени в настроението си. В момента усещаше, че делата му са в опасност.
— Ако не спра Кътбърт сега, той ще разлее отровата си не само сред клана Мънроу, а из всеки клан в Западен Хайлендс.
— Така е. Прекалено много усилия положи, за да спечелиш доверието на тези старейшини. Ако седиш и чакаш, Кътбърт ще възвърне силите си и скоро и други ще последват примера на Мънроу. Фреймът също може да извика скоро детето си. След това Макферсън може да последва примера им. Мечтата ти за обединение може да умре.
Придобивки след години на преговори можеха да пропаднат. Клановете щяха да се разделят и малките войни отново щяха да плъзнат, като чума из Хайлендс. Но вредата нямаше да спре дотам. Фландрия и Северните страни щяха да прекратят търговските си съглашения, които Ривъс бе извоювал с толкова усилия.