Освен ако не предприемеше действия. Но трябваше да постъпва предпазливо.
— Ще стане по-лошо, когато Кътбърт научи, че сме довели дъщеря му у дома.
Броуди потърка брадата си с мазолестата си длан.
— Мисля, че той не е дотам безсърдечен, та да изпрати отново убиец при детето си, нали?
Тази възможност разтърси из основи Ривъс. Нищо лошо нямаше да се случи на Меридийн. Щеше да я наблюдава като ястреб, щеше да я придружава при всяко нейно излизане.
— Да се молим да не го нрави. Иначе на епископа на Инвърнес ще му се наложи да прехвърли задълженията си на отец Томас.
— Може ли да се вярва на епископа?
— Той ще вземе страната на шотландската църква, както стори миналата година, когато папата отлъчи крал Робърт. На Ватикана няма да й хареса, но аз с удоволствие ще поема този риск в името на самоуправлението ни. Както и цялото ни духовенство.
— Както и Елджиншър — Броуди стана и отиде до високата масичка, върху която от тринайсет години насам стоеше Заветът на принцесата. — Каква мъдрост казва по този въпрос първата Меридийн?
Броуди, както всички други, обичаше историите, записани в книгата от съименничките на Меридийн.
— Тя не е била така щастлива, като нас. По нейно време духовенството е било развратно и не е заслужавало доверие. Когато е искала някаква информация, тя изпращала блудница, която да развърже езика на свещеника.
— Сигурен съм, че твоята Меридийн не би могла да върже кусур на ни една своя съименничка. Има поне един шотландец, към когото тя е привързана.
— Тя не иска да има нищо общо със Завета.
Броуди подсвирна.
— И какво ще правиш?
— Ще променя мнението й.
С крива усмивка на лице Броуди се върна до стола си.
— В такъв случай горката тя, защото още не съм виждал да си си поставил за цел сърцето на някое момиче и да си си тръгнал с празни ръце.
Комплиментът насърчи Ривъс.
— Тя си мисли, че държа двайсет наложници.
Сериозен като проповедник на неделна проповед, Броуди рече:
— А така ли е?
Ривъс му метна поглед, запазен специално за палавия Съмърлед Маккуин. След това не можа да се сдържи и прихна да се смее.
Броуди се изкашля.
— Кой й е казал тази история?
— Ана. Съмнявам се, че историята е свършила там. Беше ми ядосана, загдето взех Меридийн посред нощ.
— Не се безпокой, Ривъс. Джон Съдърленд ще вразуми дъщеря си. Но кога ще кажеш на Меридийн за своята…?
Ривъс имаше незаконородена дъщеря. Момиченцето Гиби живееше при родителите на майка си в близкото село Ейбърхорн. Майка й, Мери, бе починала от треска скоро след като бе спряла да кърми Гиби и сега момичето беше единствената радост в живота на баба си и дядо си.
Дали Меридийн щеше да се разгневи, когато научеше за извънбрачното му дете? Надяваше се, че няма, защото Гиби беше добро дете.
— Още не съм решил кога ще й кажа. Все още е рано, а милата Гиби не би могла да я ядоса с нищо.
Броуди махна утвърдително с ръка.
— Всички обичат момиченцето.
Ривъс забеляза нови пришки по ръката на шерифа. Обикновено тази му ръка беше чиста.
— Да не се учиш да въртиш меча с лявата си ръка?
— Да, онзи момък от Тейн обича да импровизира. А сега, кажи ми, какви са новините от парламента в Сейнт Ендрюс?
Събитието беше крайъгълен камък в шотландската история, защото това бе първият истински шотландски парламент.
— Нищо по-изненадващо от самото събитие. За облекчение на Брус, членовете на парламента гласуваха да се откаже предложението на френския крал да се присъединим към Кръстоносния поход.
— Макгиливри беше ли на мястото си там?
— Да. Кътбърт се перчеше като бик на пасище с разгонени крави.
— Носеше ли меча на Чаплинг.
Ривъс сви ръце в юмруци.
— Да. Възползва се от възможността да ме подразни.
— Говорихте ли?
Темата за бащата на Меридийн безпокоеше силно Ривъс.
— Нека говорим за нещо по-весело.
Броуди кимна с тъжно състрадание.
— Какви са плановете на краля?
— Нашият владетел е толкова доволен, загдето седи в парламент, че реши да направи обиколка из Шотландия това лято. Да обиколи кралството си, както каза той. Поканих го да дойде за Еньовден.
— Той те предупреди да не принуждаваш лейди Меридийн. Вярва ли, че тя е дошла доброволно в Шотландия?
Лъжата тревожеше Ривъс, но пред нея бе сложил истината и щеше да го стори отново, ако от другата страна на везната стоеше съдбата на Шотландия
— Да.
Броуди се засмя, но смеха му бе примесен с болка.
— Ще поема отново обучението на тези хлапаци, за които толкова обичаш да се грижиш. Ти ще бъдеш прекалено зает със сърдечните си проблеми.