Ривъс стана строг.
— Разбирам.
Смутеното момиче се сви под наметалото си, но Съмърлед пристъпи напред в светлината. Беше облечен в карето на клана Маккуин — пастелночервено и черно Като прехвърли през рамо края на карираната си дреха, той се поклони на Меридийн.
— Милейди.
Меридийн отново погледна към Ривъс, чието сериозно изражение бе помрачняло. В съответствие с обичая, отговорността му за Съмърлед се простираше отвъд войнската доблест и добрата езда. Честта и лоялността стояха на първо място сред задълженията на настойника.
— Пожелай лека нощ на Сирина — рече той. — След това смени Форбс на стената.
Младежът явно искаше да възрази, тъй като очите му нерешително се стрелнаха насам-натам.
— Освен ако не искаш да дойдеш с нас — добави Ривъс.
— Не, сър.
— Тогава милейди и аз ще те оставим заедно с почтените ти намерения.
Със съвсем лек натиск върху ръката й Ривъс насочи Меридийн към страничния двор.
— Обожавам сладките кейкове, които се правят преди Нова година — заговори той приятелски, сякаш бяха добри другари.
Новогодишните празненства бяха шотландски обичай. Меридийн се зачуди дали наистина бе оставил настрана разговора със Съмърлед или просто не искаше да го дискутира. Тъй като имаше избор от предмети за разговор, Меридийн предпочете празниците.
— Не си спомням сладките кейкове — отговори тя.
— Сайбил Монфише пече хубави кейкове. Виж там! — той посочи над главите им. Една звезда падна от небето, като остави след себе си следа от трепкаща светлина.
— „Видиш ли падаща звезда, желание си намисли…“
Без да мисли Меридийн довърши стихчето:
— „Благословен от ангелите ще си ти.“
След миг размисъл той добави:
— Пожелах си баща ти да ни подаде ръка за мир.
Говореше така нехайно за мъжа, когото Меридийн мразеше.
— Не трябва да казваш желанието си на глас, иначе няма да се сбъдне.
— Значи желанията ни са сходни. — Той я погледна право в очите. — Защото подозирам, че си си пожелала начин да се освободиш от брачната си клетва.
Беше прекалено близо до истината, за да може Меридийн да се чувства спокойна.
За разлика от двора на манастира Скарбъроу двора на замъка беше изпълнен със звуци. Някъде мяукаше котка, куче лаеше срещу месечината. От външния двор на замъка долиташе мучене на говеда. Някъде наблизо плачеше бебе.
Без да обръща внимание на липсата на отговор, Ривъс продължи:
— Мразех точно на Нова година да мета пред прага.
Той говореше за едно поверие, древен шотландски обичай да се помита къщния праг при настъпването на Новата година. Така неудачите и лошото настроение се измитаха от къщата. Но обикновено с метлата си служеха жените.
— Къде беше майка ти?
— Тя ни изостави заради един рибар от Тейн.
Беше й го казал преди години, но, подобно на много други неща от техния единствен съвместен ден, тя бе забравила. Почувства се задължена да каже:
— На колко години беше тогава?
— Две или три. Не го помня, но си спомням ясно как другите момчета ме дразнеха, че мета на Нова година.
Като млад Ривъс е бил по-различен и, макар да й бе неприятно да го признае, тя бе харесвала босоногия син на месаря. Но той се бе променил. Сега беше воин, решен да я използва, за да обедини братята си.
— Сега можеш да потърсиш разплата. Вече си старейшина на клана Макдъф — тя нарочно пропусна титлата, която той силно желаеше. Крал на Хайлендс. Без нейна помощ той никога нямаше да седне на трона.
— Да търся отмъщение заради момчешки лудории? Не. Имам по-важни неща да правя.
— Като отвличания, например.
— Думите ти ме нараняват, Меридийн.
Звучеше толкова искрено. Тя вдигна глава и се вгледа в лицето му. Окъпани в лунната светлина мъжествените му черти изглеждаха неописуемо хубави. Двайсет жени го желаеха. Дали и тях водеше на църква? Дали сега някоя стоеше край мрачния си прозорец, за да го наблюдава как води жена си на молитва? Чезнеха ли те по него?
— Никога не съм желал да те взема насила, Меридийн. Но Ана ми каза, че си настроена срещу мен.
Всъщност тя не бе изоставила истински момчето, което Ривъс беше някога. Напротив, милото му състрадание й беше помогнало в най-тежкия ден от живота й Но това беше тогава.
За да промени темата, тя попита:
— Какво правиш, когато не си зает с някое отвличане?
Въпросът й накара очите му да просветнат весело, но Меридийн побърза да го сложи на мястото му.
— Не търси сантиментални причини, Ривъс. Просто исках да завържа разговор.
— Нищо не съм търсил, Меридийн — той наподоби сериозния й тон. — Търгувам с вълна, дървен материал и кожи във Фландрия в замяна на храни, желязо и сол.