Тя посочи към шумните казарми.
— Освен това командваш армия.
— Когато се налага. В момента възпитавам неколцина синове на хайлендски старейшини. Като ги подпомагам, аз сключвам съюз с тях и избягвам войните — кротко отговори той, без да обръща внимание на подигравката й.
Трябваше да признае, че с умение на дипломат бе се справил с момчето на Маккуин.
— Баща ми умря, преди да успея да обединя клановете.
Преди тринайсет години, през кратките часове, които бяха прекарали заедно, той бе споменавал често и с любов за баща си. Не трябваше да чувства съжаление към него. Донякъде можеше да се каже, че тя бе изгубила родителите си, цялото си семейство и приятели, но все пак бе оцеляла.
— Какво ще кажеш за клана Макгиливри? Не си успял да ги вкараш в кошарата си.
Той размаха пръст към нея и се засмя.
— Внимавай, Меридийн. Човек може да си помисли, че таиш някакви интереси към шотландската политика.
Тя настръхна и се зави но плътно с наметката си.
— Ненавиждам шотландската политика.
— Както и аз — многозначително рече той.
— Ха!
— Наистина. Бих предпочел да видя оръжията покрити с ръжда.
— Значи ти си един мирен шотландец? Противно на цялата нация?
Той сложи ръката си върху раменете й. Меридийн се опита да се отскубне, но той я притегли до себе си и прошепна:
— Казва го някой, който е добре запознат с противопоставянето.
— Ти си виновен, Ривъс.
Той я притисна леко и я пусна.
— Знам. Само не учи Сирина на лошия си нрав. Съмърлед я харесва такава, каквато е.
Това извика в ума й един въпрос и за първи път Меридийн можа да цитира Завета.
— Според книгата, Сирина е прекалено стара, за да ми бъде прислужница.
— Така е — рече той. — Но не мога да следвам всяка догма. Иначе щях да съм дошъл за теб още преди години.
— Как? — предизвика го тя. — Ако не беше дългият език на Дръмънд Маккуин ти никога нямаше да ме откриеш.
— Платих на хора да те търсят, но старият крал те бе скрил прекалено добре. Все пак, все някога щях да те намеря.
За нейна голяма изненада признанието, че той я бе търсил някак си стопли Меридийн. Изплашена от собственото си чувство тя побърза да заговори:
— Значи Ана не е била единствения ти шпионин, тя само е била най-вероломния.
— Знаеш ли, че много момичета дойдоха в Елджиншър, само за да се опитат да бъдат удостоени с честта да станат прислужници на принцесата? Знам, че това не е записано в книгата, но ти не беше тук, за да избираш, така че ние го направихме вместо теб.
Можеше да импровизира колкото си иска. Не желаеше да участва в представленията му.
— Какво хитроумно решение — каза тя, без да има нищо подобно предвид.
— Името на Сирина бе избрано случайно. Ана Съдърленд беше сред несполучилите.
— Усещам, че ти се иска да изпитам съчувствие към нея.
Той спря на ъгъла на казармата и огледа стената на замъка.
— В крайна сметка Сирина ще напусне скоро службата си. Тъй като току-що пристигна и все още не познаваш хората, ще трябва да изтеглиш името на някое момиче. Това ще оправи ли настроението ти?
Според Сирина първите прислужници в Елджиншър били избрани преди дванайсет години и оттогава някои от момичетата се оженили и били сменени. Това обърка Меридийн, защото Ривъс бе следвал традициите на принцесата, дори без надеждата да я открие. Проклета да е традицията!
— Имам по-добро решение — каза тя. — Следващият път, когато теглим имената, можеш да си избереш съпруга.
Явно успокоен, че стените на замъка са все така непристъпни за крадците, Ривъс продължи да върви напред.
— Сирина скоро ще се омъжва. Тя и Съмърлед искат да се женят. Баща й и брат й се споразумяха и датата на годежа е насрочена.
Тази новина погъделичка любопитството на Меридийн, тъй като Сирина не бе споменала нищо по този въпрос.
— Значи братът на Дръмънд Маккуин ще се ожени за дъщерята на един тъкач? Изненадана съм, че си е избрал момиче от просто потекло.
Устните му се изкривиха иронично при думите „просто потекло“. Вероятно си бе помислил, че намеква за него. Ура за нея.
— Сирина Кемърън не е от просто потекло. Баща й е граф на Клайд. Семейството му тъче най-фините платове в Пъруикшър. Тя е неговата наследница.
Слугите на Меридийн бяха по-богати от самата нея. „Аз съм Меридийн, първата принцеса на Инвърнес“ Нейното собствено наследство беше не пари, а дух и интелигентност, способност за водачество и чест.
— Какво те безпокои?
По дяволите с водачеството на шотландците и войните на честта между клановете.
— Да не би Сирина да е била нелюбезна или груба? — добави той.