Обхвана я тъга и тя сведе глава и започна да се моли за скорошен край на мъките си. Когато болката затихна тя избърса сълзите от очите си и излезе от църквата.
Ривъс седеше на стъпалата отпред. Стана бързо и от усмивката на лицето му Меридийн предположи, че неговото настроение също се е прояснило.
Като се престори, че дълбоката емоция, която бяха изпитали изобщо не бяха я изживели, тя попита:
— Кой е сега свещеника ви?
— Отец Томас, по-младият син на херцога на Рос.
Владенията на този човек бяха огромни. По времето, когато Меридийн бе напуснала Шотландия, Негова светлост бе управлявал дори Западните острови.
— Херцогът на Рос съюзник ли ти е?
— Най-верен при това. Прислужницата ти, Елън, е любимата му внучка.
Меридийн простена мислено, защото, ако казаното от него бе вярно, влиянието на съпруга й не знаеше граници.
— Предполагам, че Лизабет е също нечия наследница.
— О, не. Бащата на Лизабет е мелничар, но към нея ще се отнасят като към принцеса, щом свърши службата й. Тя ще получи зестра за службата си, както другите прислужнички преди нея.
Меридийн бе чула достатъчно за една вечер. За нейно удовлетворение Ривъс също се беше умълчал. Минаха покрай казармите.
Изведнъж той спря, ослуша се, а очите му обшариха стената. Когато погледът му стигна до парапета върху стената точно над главната врата, той изруга тихо.
— Чакай тук.
Почти безшумно се изкачи по стълбата, водеща към стената. Премина бързо по пътеката, приведе се под трепкащите факли, без да обръща внимание на стражите, край които минаваше. Стигна до мостовата кула и Се скри в мрака.
Във въздуха се разнесе женски писък.
В следващия миг от тъмнината изскочи женска фигура, облечена с наметало и се втурна към светлината на факлите. Беше Сирина, чиито червени коси блестяха като мед. Последва я Съмърлед. Карето му не можеше да бъде сбъркано. След това се показа Ривъс. Един много разгневен Ривъс.
Тримата заедно преминаха по стената и слязоха по стълбите. Щом стигнаха долу Ривъс спря и се обърна към двамата. Говореше прекалено тихо, за да може Меридийн да го чуе, но укора в гласа му можеше да се долови ясно.
Сирина изглеждаше така окаяна, че Меридийн се приближи към тях.
— Какво е станало? — попита тя.
Ривъс изгледа ядосано Съмърлед.
— Боя се, че Сирина има нужда от настойник.
Върху лицето на младия мъж бе замръзнала маска на негодувание.
— Ние сме сгодени, Ривъс — рече той.
— Това не ти дава право да изпреварваш сватбата.
— Искаш да кажеш, че е щял да я обезчести? — вмъкна шокирана Меридийн.
— Той е твърде млад и палав, за да прецени от тази гледна точка — отвърна Ривъс. — Сигурен съм, че е мислил да я почете с мъжките си намерения.
Беше толкова ядосан и благоразумен. Странно, като се имаше предвид, че бе отвлякъл със сила противящата се собствена съпруга.
— Не е само негова вината, Ривъс — обади се Сирина. — Не той ме заведе нагоре по тези стълби. Отидох при него доброволно и съм все още девствена. Кълна се в душата.
Ривъс се обърна пак към Съмърлед.
— За теб няма прошка.
— Аз само я целунах — в отговор се дочу промърморване.
Сирина се разплака. При вида на сълзите й Меридийн притегли момичето настрана и я хвана за ръцете.
— Не се безпокой. Ще се ожените.
— Сигурно сте напълно разочарована от мен — додаде Сирина с глас, накъсан от хълцания. — Но Съмърлед и аз чакаме цяла вечност.
— От колко време сте сгодени?
— От пет години. Досега само сме си държали ръцете. Но тогава вие се върнахте и…
— И сега можете да се венчаете.
— Да. Освен ако Ривъс не каже на Рендолф.
Прозвуча така изплашена, че сърцето на Меридийн също се сви.
— Кой е Рендолф?
С разтреперан глас Сирина отвърна:
— Той е по-големият брат на Съмърлед и старейшина на клана Маккуин. Той беше против годежа ни, защото аз съм от полската част на Шотландия. Но аз обичам Съмърлед и баща ми също го харесва. И Ривъс също.
— Ш-шт — успокои я Меридийн. — Една целувка няма да промени мнението му.
— Наистина ли? Ще поговорите ли с него?
Трябваше да се съгласи при тези обстоятелства. Но когато се обърна към него думите замръзнаха на устните й.
Някогашният босоног син на месаря Ривъс Макдъф стоеше с ръце на кръста, а искреният му гняв бе насочен към нежелаещия да се разкае син на благородник.
— Ако те видя на по-малко от един меч разстояние от Сирина, преди да сте се венчали, ще ти се наложи да си имаш работа с мен. Разбра ли?
Очите на Съмърлед се разшириха тревожно.