— Да не би папата да ни е ощастливил с присъствието си?
Досущ птиче, което бърза да изгради първото си гнездо, Елън се стрелна през стаята, а вълнистата й руса коса се разбушува зад гърба й.
— О, милейди, вие безспорно сте най-хитрата жена, а аз просто нямам думи да опиша неговото идване. Само ако ме погледне сигурно ще повехна като болнава английска роза.
Според Сирина интереса на Елън към противния пол водеше началото си от последния Пролетен празник.
— Вчера ми се кълнеше, че Лесли е всичко, което една жена би могла да желае като обичан съпруг.
— Обичта ми вече не е насочена към лорд Лесли. — каза Елън сякаш ставаше въпрос за собственото й спасение и добави: — Той не свири на арфа и не пее балади… нито пък е капитан на собствения си кораб.
Меридийн наведе глава, за да скрие усмивката си.
— Кой е този новопристигнал образец на рицарството?
Като въздъхна, сякаш щеше да припада, Елън обгърна раменете си с ръце.
— Рендолф Маккуин.
Ривъс бе споменавал за него.
— Братът на Съмърлед?
— Да, а освен това старейшина на всички Маккуин. Когато по-големият му брат, Дръмънд, паднал в плен при стария крал Едуард, Рендолф превъзмогнал неописуеми опасности, за да поеме водачеството на клана си. — Тъй като бе изпразнила до дъно въздуха в дробовете си, тя си пое дълбоко дъх и продължи нататък. — Жената, която той избере, ще познае много щастие и женско блаженство. Сирина казва, че Маккуинови почитат техните жени, както кралете — кралиците.
Меридийн се надяваше, че наистина е така, заради доброто на най-старата си и добра приятелка.
— Иска ти се да сложиш неговата корона?
— О, милейди! Той е най-благородният менестрел, когото съм виждала и е неописуемо красив, и е по-добър с меча дори от римския император — каза тя и пое дъх. — Казват, че графинята на Бючън била толкова полудяла по него, че взела един къс меч и прогонила любовницата му на улицата чисто гола. — Лицето й по-червеня при тези думи.
— В такъв случай, Елън, по-добре скрий интереса си към този мъж. Ти нямаш меч, а само кама.
Младежкото обожание се превърна в истинска тревога. Но след миг, също така бързо, момичето се успокои.
— Ривъс ще ме пази от лоши ръце.
Ако загрижеността му към Сирина беше изобщо знак за загриженост, Ривъс сигурно наистина щеше да вземе меч, за да защити прислужниците на Елджиншър. Освен това щеше да победи, ако твърденията на отчето на неговите умения бяха истина.
Но какво щеше да направи, когато Меридийн му кажеше за искането си за анулиране на брака им? Не знаеше, но да отлага неизбежното изглеждаше проява на страх. Каузата й беше справедлива, а доводите — верни.
Меридийн затвори мастилницата, решена да приключи с тази история.
— Елън, моля те, потърси Ривъс и му кажи, че желая да го видя насаме веднага, щом му е възможно. А ако се опита да доведе със себе си Рендолф Маккуин, очаквам от теб да завържеш разговор с този човек… без да се плашиш.
— Да, милейди — тя се насочи към вратата, като си мърмореше: „Добър вечер, лорд Рендолф. Харесва ли ви тук? Желаете ли да ви разведа наоколо?“
В момента, в който Елън излезе в коридора, моминското й поведение изчезна. Гърбът й се изпъна като стрела, а стъпките й станаха равни като на принцеса.
Куражът на самата Меридийн обаче беше на изчерпване. Не я сдържаше на едно място. Трябваше да разкаже на Ривъс за посещението си при свещеника, иначе отец Томас бе обещал да го стори вместо нея. Юда!
Пребледня при мисълта за тези мъже, които я обсъждаха зад гърба й. Мъжете упражняваха прекалено силен контрол над жените и да се иска от нея да пожертва живота си за Шотландия беше нечестно.
Резкият отказ на отец Томас на молбата й я бе подтикнал да му се противопостави.
— Къде остана задължението на църквата да пази тайната на изповедта? — запита го тя.
— Вие не ме помолихте да изслушам изповедта ви. Настояхте, без да имате основателна причина, да се обърна към папата с петиция да разтрогне брака ви.
— Без основателна причина ли? — възрази тя. — Бях само на осем години и страдах от въздействието на отровата, дадена ми от баща ми. Свещеникът дори предложи годеж вместо сватба. Крал Едуард го принуди да ни венчае.
— Други неща са били по-важни.
— Има ли нещо по-важно от живота на едно беззащитно дете?
— Да, щом се отнася до принцесата на Инвърнес.
Прониза я презрение.
— Никога, никога няма да сложа короната от офика. Хората ви нямат право да искат това от мен.
— Толкова по-добре, в такъв случай ще се отдадете на грижите на Ривъс Макдъф. Той ще ви защитава и ще ви обича.