— Дай ми писмата си.
Преди да е променил решението си, тя грабна писмата и му ги подаде.
— Заклеваш ли се, че ще ги доставиш?
— Кълна се в честта си като старейшина на клана Макгиливри.
Той се насочи към вратата. Меридийн си спомни, че той също бе искал Да говори с нея.
— Какво искаше да ми кажеш?
Без да се обръща Ривъс подхвърли през рамо:
— Ана и Джон Съдърленд са изчезнали.
После излезе и затвори вратата. Целувката им бе прочистила като скок в студена вода ефекта от пивото на Маккуин. Той отиде в стаята си напълно трезвен и с тяло, напрегнато като пружина от желание. Главата му се въртеше от нейното признание и собствената му лъжа. Наистина щеше да изпрати куриер до папата, и щеше да даде на младия Лесли указание да се отбие по пътя във всичките фамилни имения във Франция. По времето, когато емисарът щеше да е отнесъл писмото, тя щеше да бъде прекалено заета да кърми третото или четвъртото им дете за да мисли за разтрогване на брака им.
Ривъс не можеше да избие от главата си усещането за устните й и начина, по който тя се бе отпуснала в ръцете му. Макар и скоро зародена, чувствеността й с всеки път ставаше по-силна. За стотен път той си спомни как бе коленичил до нея в църквата и как бе почувствал, че тя го гледа в отговор на неизказаната му молитва. Целувката го бе зашеметила, тъй като в този кратък интимен момент тя бе свалила бариерата на пътя към сърцето си и му бе дала възможността да зърне чаровницата, която се криеше там.
Тя искаше да го обикне. Можеше да почувства нуждата от ласка, но жестокостите на миналото бяха оставили все още пресен спомен в паметта й. Планът, с който смяташе да я спечели, беше съвсем прост. Сега тя му бе дала обещание да остави настрана непоносимостта си. Това беше някакво начало и ако целувката беше знак, значи се движеше в правилна посока. Поне щеше да успее да обедини хайлендските кланове. Най-голямата скъпоценност в съкровищницата на Макгиливри му принадлежеше. А тя се целуваше като жена, която е решена да разкрие загадката на любовта.
Окрилен от решителността си, той заповяда да му приготвят гореща баня. След това изкачи на бегом стъпалата към горния етаж. Завари шерифа Броуди да го чака пред заключената врата на стаята му.
— Докато те нямаше момичето се опита да я отвори поне дузина пъти — рече Броуди.
Ривъс не сдържа усмивката си.
— Така ли?
Броуди не скри загрижеността си.
— О, Ривъс! Какви грехове си извършил, та сега да ги изкупваш с тази жена?
— Не са мои грехове. Сигурно грешникът е бил Хейкън, съпруг на съименницата й.
— И на него Бог му е дал жена с характер.
Ривъс извади ключа от кесията си и отключи вратата, като отстъпи встрани, за да пропусне Броуди.
— Но е успял да предаде ината си на жена ми. — Той присви устни в одобрителна гримаса.
— Така е — съгласи се шерифа, като коленичи пред огнището и се зае да разпалва огъня. — Когато разбра, че не може да отвори вратата, тя я ритна с такава сила, че все още куца.
Ривъс бе забелязал тази нередност. Освен това разбра, защо тя не бе поискала да сподели с него, как се бе наранила. Инатът й. Особено, когато бе изправена пред дилема. Познаваше добре това състояние.
— Дочух мълва, че със Съдърлендови се е случило нещо лошо.
Ривъс посърна, защото животът му се движеше от едно затруднение към друго. Той събра смелостта си, защото беше уверен, че в края го очаква голяма награда.
— Дано Кътбърт не стои зад изчезването им.
— Нека оставим Съдърлендови да водят тази битка. Тук си изправен пред по-голяма цел…
— Моята цел е мира в Хайлендс. Ако съюзените кланове не могат да защитят братята си от клана Съдърленд, значи сме се провалили в намерението си да се обединим.
— Но всеки знае, че Кътбърт е на нож с тебе.
— Тогава да се надяваме, че Съдърленд е взел погрешен кораб.
— Какво се е случило с него?
— След като тръгнаха от Елджин са спрели в Кроматри. Джон и Ана слезли на брега.
— Ана не се е върнала.
— Да. Историята дойде от един моряк в Неърн, който се кълнеше, че са забелязали Макгиливри в Кроматри.
— Крал Робърт ще му даде да разбере.
— Да и ако Брус иска да управлява честно цяла Шотландия, ще трябва да се научи да си цапа ръцете в Хайлендските истории.
— Той очаква от теб да се справиш с Кътбърт.
Ривъс дръпна кесията от колана си и я хвърли върху масата.
— Тогава нашият крал трябва отново да си помисли. Веднъж вече тръгна срещу мен заедно с Кътбърт. — Ривъс вдигна ръка, за да покаже, че иска да сложи край на този раздор. — Достатъчно за Кътбърт. Самото му име е достатъчно да получа киселини. А в същото време само като си помисля за дъщеря му и сърцето ми се стопля.