Броуди избухна в силен смях.
Ривъс, който отново се бе развеселил, му показа писмата на Меридийн.
— Жена ми е написала писмо до папата с молба да разтрогне брака ни.
— И други са се опитвали, но са се проваляли.
— Така е. Младият Лесли все още ли копнее да посети роднините си във Франция?
— Да. Братовчедка му скоро ще се сгодява за едно от момчетата на краля на Бургундия.
Ривъс потисна чувството на вина, което го прободе и каза:
— Тогава ще отиде да я види и ще остане там, докато братовчедка му не роди първото си дете. Тогава ще продължи, за да даде на папата писмото на Меридийн.
— Братовчедката на Лесли е само на пет години.
— Значи Лесли ще стои там дълго, а пътуването му ще бъде изключително мудно.
— Не бих искал да съм на твое място, когато тя научи истината — подсвирна Броуди.
— Когато тя получи отказа на молбата си, моето място ще е в леглото й.
Едно почукване на вратата ознаменува появата на Сим, последван от върволица слуги, понесли кофи с изпускаща пара вода. Като подаде на Ривъс малко сандъче, стюардът рече:
— Цветните пенита на принцесата.
Според Завета цветните пенита, както ги нарекли в началото, били златни монети, но се превърнали в дървени. Оттогава ги използвали като символ на обич и ги давали за награда на децата. През гладните години дори ги използвали като разменна единица.
Ривъс вдигна капака на кутията. По-малки от сребърните монети, сечени от Едуард I, тези дървени пенита щяха да отбележат завръщането на принцесата на Инвърнес.
Дали Меридийн щеше да ги приеме и да ги раздава на добра воля? Дано, надяваше се той.
Когато слугите излязоха, Ривъс смъкна дрехите си и влезе във ваната. Броуди се излегне в креслото и се зае с изучаване на дървените монети.
Водата излекува Ривъс от мъките му.
— Какво ново-вехто, докато ме нямаше? — попита той.
— Зидарят напусна. Снощи пристигна един колар от Абърдийн. Казват, че смятал да се установи тук.
— Има ли жена и деца?
— Не, но има добри инструменти и ковача смята, че чужденецът си разбира от работата.
За Ривъс семействата бяха добре дошли в Елджиншър. Необвързаните търговци и търсачите на приключения носеха само неприятности.
— Провери дали не прекарва повечето си време в пивницата.
— Ще накарам момчето на Грант да го държи под око.
Като загреба пълна шепа от любимия си сапун с аромат на бор, Ривъс се зае да сапунисва главата и тялото си.
— Как върви търговията?
Броуди върна цветните пенита в сандъчето и го затвори.
— Представителят на Гордън дойде да купува сол. Маклийн твърди, че овцете скоро ще започнат да се оагнят. Отец Томас се върна днес следобед. Лейди Меридийн го посети. Боя се, че срещата им е протекла зле за нашия свещеник. На два пъти се обърка но време на вечернята и се развика на клисаря, докато той раздаваше милостиня.
Ривъс можеше да си представи как верният и хладнокръвен отец Томас порицава Меридийн за желанието й. Още по-добре можеше да си представи яростта й. Щеше да каже на Томас, че въпроса е решен. Чакаха го по-приятни задължения.
— Старата ловна хижа е твоя.
— Благодаря ти. Винаги съм искал подобно местенце.
— Заслужаваш го, приятелю. Аз си строя нова при Змийския завой на реката.
— Мястото е хубаво. Чудех се защо се върна с толкова малко улов. Мислех си, че е било заради компанията на лорд Рендолф.
Идеята за строежа на новата хижа му бе хрумнала, докато препускаха през гората. След цял ден езда Ривъс не бе успял да се изтощи, така че се зае да сече дървета от яд. Размахва брадвата с надеждата, че ще заличи мислите за Меридийн, целувката им; страстното желание на тялото му за интимност. Веднъж започнат, строежът на хижата му даде нужното му развлечение. Работата бе прекъсната от пристигането на Рендолф Маккуин.
— Ще я нарека „Търпението на Макдъф“.
— Защо?
Ривъс изплакна сапуна от косата си, след това започна да търка тялото си.
— Защото там свърши търпението ми.
— Търпението ти към очарованието на една чернокоса дама?
Обещанието й да погледне благосклонно на новия си живот поддържаше доброто настроение на Ривъс.
— Да.
— Моли се тя никога да не стъпва там.
— Ако отиде там, тя ще загуби девствеността си, защото, кълна се, Броуди, силите ми да се съпротивлявам са на изчерпване.
— Но ще бъдеш богато възнаграден. Помисли си за синовете, които тя ще ти роди.
— И момичетата.
— Каза ли на Гиби за пристигането на принцесата?
Мисълта за десетгодишната му дъщеря накара Ревът да се усмихне.
— Да. Когато й споменах, че дърводелецът прави дървените пенита, тя ме помоли да получи най-първото.