— Едва ли някой ще ми обърне внимание. Всички ще се възхищават от теб.
Преструваше се на невинен. Изкуство, което той владееше до съвършенство.
— Всички ли? Кого си поканил?
Ривъс стана и й предложи ръката си.
— Само момчетата и няколко хубави момичета. И ако Рендолф Маккуин се опита да играе ролята на ухажор, аз ще те спася.
Случи се така, че Рендолф Маккуин изигра ролята и на приятел, и на враг. Братът на Съмърлед, седнал в отсрещния край на масата, притежаваше мрачна красота и усмивка, която бе в състояние да омагьоса цял град жени. Лизабет и Елън жадно попиваха всяка негова дума.
Когато Ривъс и Меридийн заеха местата си, Рендолф изостави компанията на обожателките си и се приближи до тях.
— Милейди — той се приведе над ръката й. — Едновременно съм щастлив и тъжен да се запозная с вас.
— Щастлив и тъжен ли? Как е възможно?
— Щастлив съм, загдето дойдохте при нас. Същевременно съм натъжен от това, че промяната в местоживеенето ви е неприятна.
Любезни думи от още един хайлендец. Схващаният й за шотландците като за войнолюбиви и деспотични мъже се оказваха погрешни. Погрешни, защото и тримата — Рендолф, Съмърлед и Ривъс имаха чар в излишък.
Но Меридийн можеше да прозре през измамните думи.
— Ще запомня искреността ви.
Той погледна към Ривъс.
— Ако меча в ръката на съпруга ви не ме бе побеждавал, щях да ви пожелая за себе си.
— Това щеше ли да бъде лоялно? — възрази тя.
— Не, би било подлост.
След вечерята, състояща се от прасе сукалче, ечемичен пудинг и плодове, която бе благословена с голяма тържественост от отец Томас, Ривъс покани Меридийн да се присъедини към играта на шах. Рендолф и обожателките му заеха ъгловата маса. В десет хода Ривъс залови царя на Меридийн под погледите на шерифа, свещеника и една дузина млади благородници.
Тъй като нямаше какво друго да предложи, тя му обеща второ дървено пени и отстъпи мястото си край масата на Съмърлед Маккуин. Сирина зае мястото зад гърба на годеника си.
— Седни при мен — Ривъс тупна празното място на пейката до себе си. — Тук ще ти е по-топло.
Ако й бе казал „седни тук“ щеше учтиво да му откаже. Но след като бе включил себе си в любезната покана, тя трябваше или да отхвърли предложението пред приятелите му, или да се подчини. Меридийн заобиколи масата, като го хвалеше на висок глас за добрата му стратегия. Мислено се окуражаваше. Щом застана до него, той й подаде ръка, за да й помогне да седне.
— Спи ли й се на Елън или всеки миг ще припадне? — тихо попита той.
Меридийн погледна към ъгъла, къде Рендолф Маккуин напредваше в играта. Елън и Лизабет се бяха подпрели на лакти върху масата и бяха забили брадички в дланите си. И двете имаха изнурен вид.
— Бяха заети цял ден.
— Да. Особено Елън.
— Да се ухажва брата на Съмърлед е изморителна работа — промърмори Сирина.
— Никакви любовни разговори тук — закани й се с пръст Ривъс.
Меридийн откри идеалния претекст да се оттегли.
— Ще заведа момичетата да си лягат.
Сирина се изправи.
— Милейди, моля ви, оставете това на мен. Ако Елън не оправи леглото ви, а Лизабет не нагласи както трябва завивките ви, те ще страдат седмици наред при мисълта, че са ви разочаровали.
Още ритуали, помисли си Меридийн. Всички около масата очакваха от нея съответната реакция.
Ривъс се наведе съвсем близо и й каза:
— Бих искал да оправя леглото ти и да те съблека за лягане.
Още опити за прелъстяване.
— Това е любовен разговор.
— Ще се влюбиш ли в мен, Меридийн?
Не можа да му отговори.
Като се усмихна за довиждане на Съмърлед, Сирина разбуди момичетата. Примигвайки сънливо, те бавно я последваха.
Меридийн погледна към младите мъже, които Ривъс обучаваше и забеляза разбиране, и одобрение в очите им. Каквито и да бяха очакванията им от вечерята с Ривъс и съпругата му, те очевидно бяха задоволени.
Можеше да се очаква, че ще приемат позицията, която тя заемеше, но приятелското им отношение я изненада. Когато за първи път бе огледала тази зала със стени, украсени с хайлендските кралски символи, тя бе пренебрегнала значимостта й, приемайки я за декор на една амбиция. Но сега, като хвърлеше един поглед наоколо, можеше да види как един Форбс играе приятелски на зарове с един Макензи. До камината момчето на Грант свиреше на арфа, докато Макгрегър пееше песен за овчарска дъщеря, за която искал да се ожени вълк. Нима наистина ставаше свидетел на искрена шотландска дружба? Наистина ли замъкът Олдкеърн беше станал обединителен център на кралството?
Самата дума обединение все още я озадачаваше. Всички знаеха, че Шотландия никога няма да познае мира, поне докато островът не се разкъсаше и Англия не изпаднеше отвъд края на света. Само тогава или когато всички кланове биха се обединили завинаги.