Отново погледна към стената. Потърси съответствието между гербовете и лицата. Сравни младия Макензи с изобразения на щита елен. Макгрегър, който пееше, имаше на герба си изобразена лъвска глава. Посредством брака си Сирина щеше да обедини Маккуинови от планините с Кемърънови от равнините.
Щастливото момиче бе открило любовта в годежа си. Но ако миналото беше предвестник на бъдещето, чакаше ги трагедия. Жените от Хайлендс винаги губеха мъжете си, ако не в бран, то по задължение, защото преди всичко те отговаряха на призива на клана. Сирина, изглеждаше все още непокварена от шотландската политика, а с Меридийн беше злоупотребено, заради клановете. Освен това тя бе прекарала прекалено дълго време далеч от Шотландия.
Слугинята, която им сервираше, се приближи към масата с буренце в ръце. Ривъс с леко кимване отказа да пие повече.
— Да не си загубил предпочитанието си към най-доброто пиво на Маккуин? — попита го Съмърлед.
Същия ден следобеда Ривъс бе прекалил с ела. Сигурно бе изпил достатъчно, защото с вечерята бе пил само вода.
— Чуй ме добре, момче — мъдро рече той на Съмърлед. — Ако някога обърнеш пинта от това пиво и след това направиш грешката да влезеш в спор с жена, значи си заслужаваш ужилването с език, което ще получиш.
Мъжете се разсмяха. Прислужницата се изкиска. Ривъс плъзна поглед към Меридийн. Когато очите им се срещнаха, тя почувства, че малко й остава да се изчерви.
Подобно на Ривъс и възпитаниците му, сестра Маргарет често бе седяла край масата и бе давала напътствия на Меридийн, Джоана и Клеър. Но нейните уроци се отнасяха до стопанисването на земята и управлението на хората.
— Да не сте победили Ривъс в спор? — обърна се Съмърлед към нея.
От години Меридийн не бе седяла в стая с мъже, които да разговарят с нея. Баща й, Мори и старият крал Едуард бяха гледали на нея като на своя собственост. Тези хора тук я приемаха като равна на тях.
Почувства се задължена да отговори любезно.
— Не беше кой знае какъв подвиг, Съмърлед — рече тя. — Пивото му бе отнело цялото остроумие.
Рендолф тупна по масата и се провикна от мястото си в ъгъла:
— Дали ще е ейл или майчино мляко — жените винаги превъзхождат мъжете с думи.
— Наистина ли? — запита Съмърлед с озадачено от несигурност лице.
Ривъс погледна надолу към Меридийн.
— Винаги — каза той, но тя почувства, че той не го мисли наистина. Твърде често успяваше да я надхитри с думи.
— В такъв случай, господа, ще ме извините. Искам да се оттегля, докато съм все още победител — тя се изправи и протегна ръка към Ривъс. — Трябва да запиша имената на прислужниците си в Завета.
Той трябваше да й даде ключа или да се изправи пред публичен спор. Затруднено положение. Неговото второ любимо занимание в свободното му време, както сам бе казал.
— Съименницата ти е сложила началото на тази традиция с имената на нейните прислужници.
За нейно облекчение той й даде ключа. Меридийн отиде в стаята му и на светлината на чифт свещи започна да чете книгата, докато не стигна до мястото, където се говореше за цветните пенита.
„Аз съм Елинър, десетата принцеса на Инвърнес и стоя прикована с верига към стената в тъмницата на един враг на съпруга ми.“
Като мигаше, за да прочисти сълзите от очите си, Меридийн прочете истинското описание на онова, което се бе превърнало в приказка. Бедната Елинър. Била е бременна по времето, когато я отвлекли. Докато била затворена се заклела на Бог. Обещала, че ако я освободят и роди успешно бебето, ще се откаже от титлата си на принцеса. Вярна на думата си, Елинър изпълнила обещаното и за голямо недоумение на Меридийн изминали сто години, преди друга жена отново да вземе перото и да продължи легендата за принцесата.
— Милейди? — Сирина застана на прага.
Все още потънала в миналото и горяща от нетърпение да се върне обратно към него, Меридийн избърса една сълза от лицето си.
— Да?
— Сигурно четете за бедната Елинър — рече Сирина.
Меридийн затвори книгата.
— Всъщност, да.
Сякаш за да сдържи собствената си тъга, Сирина обгърна раменете си с ръце.
— Как е могла толкова да падне духом?
Защото е била отвлечена от дома й, както самата нея, помисли си Меридийн. Защото е била сама и изплашена.
— Не е имала много възможности.
— Жените живеят по-добре в наши дни.
Някои наистина живеят по-добре, призна мислено Меридийн. Сирина имаше предвид хората край себе си. Занимаваха я хиляди въпроси, но да научи отговорите им би означавало, че се рови в живота на тези хора. Рискуваше да се привърже към тях. Анулирането на брака би унищожило тези отношения. Не искаше да я преследват спомени за това място. Без това достатъчно я тормозеха демоните на миналото.