Меридийн въздъхна. Животът на предшественичките и е бил изпълнен с войни, отвличания и събирани с мъка откупи.
— Изглеждаш нещастна.
Тя ахна изненадано. Ривъс стоеше на прага и я гледаше.
— От колко време ме наблюдаваш така?
Ривъс влезе в стаята и застана пред нея.
— Не от дълго.
Меридийн притисна книгата към себе си.
— Мислех, че ще бъдеш с някоя от жените си.
Той повдигна вежди, после додаде с неподправена решителност:
— Аз съм с моята жена.
Тя скочи разтревожена и остави Завета върху поставката му. Чувствата й към Ривъс бяха примесени с омразата, която таеше към едно семейство, което я бе измъкнало от детската стая, за да я хвърли в ръцете на вражеския крал, бе я отровило и след това я бе забравило.
Войни, отвличания и откупи.
— Тогава ти пожелавам лека нощ — тя се опита да мине покрай него.
Ривъс я хвана за ръката.
— Много се чудех дали ще успея да направя за теб местенце тук, където ние водим прост, селски живот. Сега…
— Почакай — тя се освободи от хватката му и вдигна ръка. — Бракът ни ще бъде анулиран. Благодаря ти за цветните пенита. Лека нощ.
За да избегне отговора му, тя побърза да излезе от стаята и се насочи към покоите си. Влезе, заключи вратата, отпи глътка вода и седна на крайчеца на леглото.
Тъкмо сърцето й бе спряло да препуска лудешки, когато ключалката изщрака. Ривъс отвори вратата и влезе с решителен вид. С три крачки премина разстоянието което ги делеше и се извиси над нея.
— Глупаво и погрешно е да прекъсваш мъж, за да го обвиниш в грешка, която той все още не е извършил.
— Знаех какво ще кажеш.
— Би ли ме осведомила?
Отново искаше да я въведе в спор. Изобщо не искаше да го опознава достатъчно, за да споделя мнението си с него.
— Не.
— Обвини ме или ме оправдай..
Изглеждаше изморен, напрегнат и готов за конфронтация. Меридийн знаеше, че той отново ще спечели, така че направо капитулира.
— Знаех, че ще се опиташ да ме предумаш, колко хубава е тази ужасна страна на войни и кралчета.
— Грешиш. Възнамерявах да ти кажа, че престанах да се чудя, как ще успея да направя място за теб тук, защото реших, че най-добре ще бъде ти сама да го сториш.
Как бе възможно да й отнема независимостта, а след това да й я връща обратно?
— Ти си великодушен до глупост.
— Освен това дойдох да ти кажа, че Лесли отпътува с писмото ти до папата — той й подаде една кожена кесия. — Също така исках да ти дам малко пари.
Монетите издрънчаха в кесията.
— Благодаря.
— Приятна почивка, Меридийн — той излезе от стаята, но не заключи вратата.
За да се отпусне, преди да си легне, Меридийн седна пред стана, но гобленът беше почти завършен. Еднообразната работа й досаждаше. Нуждаеше се от предизвикателството, което съдържаше започването на нов гоблен. Но на каква тема? И дали щеше да остане тук достатъчно дълго, за да го завърши?
След като на два пъти скъса конеца и си убоде пръста, тя се предаде и отиде до писалището. Започна да нахвърля сюжета с перо и мастило.
Работата я успокои и преди да бе успяла да завърши скицата вече се прозяваше. Доволна, че е изобразила идеята си достатъчно ясно на хартия, Меридийн си легна. Щом затвори очи в главата й изникна представата за принцеса Елинър, прикована към стената в тъмницата на врага.
— Ривъс!
Изтръгнат от дълбок сън, Ривъс сепнато отвори очи. Сирина стоеше до него със свещ в ръка и разпиляна дълга коса.
Разтревожен той седна в леглото.
— Какъв бе станало, девойче? Да не би Съмърлед…
— Лейди Меридийн е. Пищи на сън. Опитах се да я събудя, но не можах.
Ривъс насмалко не скочи от леглото, но си спомни, че е гол под завивките.
— Налей една чаша от ейла на Маккуин и го занеси в стаята й. Ще се срещнем там.
— Ейл. След минутка съм там.
— Не казвай на никого, Сирина. Не искам хората да шушукат наоколо, че тя спи неспокойно. Нали знаеш, тя е била затворена в манастир в Англия.
— Проклети манастири. Мразя ги всичките — като направи с шепа завет на свещта, Сирина побърза да изпълни заръката.
Ривъс стана бързо, навлече панталоните си и нахлузи пантофите си. Докато взимаше нещо, с което да се наметне от закачалката на стената, той си спомни за кошмарите, които Меридийн бе имала на кораба. Тогава не бе успял да я успокои. Сега можеше.
Като се стараеше да издава по-малко шум, той бързо прекоси коридора, премина покрай стаята на Броуди и слезе надолу по стълбите. Отвори тихо ниската врата на стаята. Балдахина не беше спуснат и на сиянието на тлеещия в мангала огън се виждаше леглото и спящата в него жена.