Рендолф се засмя приглушено и намести бойните гривни на китките си.
Снощи бе играл ролята на галантния ухажор. Днес бе изгубил чара си. Меридийн го погледна ядосано.
— Много добре знаете какво имах предвид.
— Да — рече той. — Сигурен съм, че Ривъс се придържа към буквата на Завета.
Догмите на Завета изискваха принцесата да е девствена, когато поиска меча на Чаплинг от баща си. Всеки знаеше, че Ривъс я искаше само заради властта, която щеше да му донесе. И пак всички мълчаха, без да смеят да изразят на глас това свое мнение.
По-добре това, помисли си тя, отколкото слухове, че вчера я е посетил в леглото.
— Елън, не трябва да казваш на никого къде си намерила халбата.
— Кълна се. Ще разправям на всички, че той ви обожава от далеч.
— Ако посмееш да разкажеш на някого за моите работи, ще те накарам да преброиш колко грахови зърна има в килера.
Свежото й по селски лице доби изплашено изражение.
— Ще казвам само общи неща.
— Тогава ще ти позволя да ми помагаш с гоблена, ако искаш.
— Благодаря — тя изскочи от стаята и се втурна по коридора.
Меридийн се обърна към Рендолф.
— Моите благодарности за предложението ви да отнесете писмото ми до сестра Маргарет.
— Не съм предлагал такова нещо. Ривъс ме помоли да го направя. Ще кажа на добрата сестра, че сте жива и здрава. Макар да се съмнявам, че е така.
Меридийн отстъпи назад.
— Да не би да разнасяте клюки за мен?
— Не. Наблюдавах Ривъс снощи — той почеса гъстата си черна брада. — Жените обикновено са по-внимателни към мъжа, който обедини Хайлендс и един ден ще носи корона на главата си.
Разбира се. Двайсет жени. Двайсет и една, ако ги броеше някой друг.
— Нека се хвали някъде другаде, но не може да си присвои тази титла, докато не получи меча на Чаплинг.
— Тогава му го дайте. Това е вашето задължение към народа на Хайлендс.
— Задължение ли? А вие задължен ли сте ми?
— Да. Длъжен съм да пазя принцесата на Инвърнес, дори с цената на живота си.
— Принцесата вече я няма, но можете да предадете нещо на Дръмънд Маккуин. — По дяволите клановете и Маккуинови. Никой от тях не я познаваше достатъчно добре, за да отсъди правотата на причините й да отбягва шотландската политика. — Кажете на брат си, че ако ми се случи нещо лошо по време на пребиваването ми в Шотландия, вината ще легне върху него.
— Върху Дръмънд ли?
— Да. Той каза на Ривъс къде може да ме намери.
Рендолф посочи щитовете, окачени върху стената.
— Така, както би постъпил всеки от тези хайлендци, стига да го бяха узнали преди него. Старият Едуард нямаше право да ни отнема принцесата.
Държеше се лоялно. За него желанията на жената бяха грижа на мъжа.
— Няма да стана пионка във вашите войни.
С напрегнато от уплаха лице, той се приближи към нея.
— Тогава съименницата ви е трябвало да се омъжи за датчанин, а не за шотландец. Това щеше да ни спести векове губене на време с принцесите на Инвърнес.
— Как смеете!
— Смея, защото това е моята родина. Вие сте сегашната принцеса, Меридийн Макгиливри. Макар че не може да се очаква много от семето на баща ви.
Мраз прониза Меридийн при споменаването на баща й.
— Поискай прошката й, Рендолф — облечен в плетена ризница и бойни ботуши, с преметнат през рамо меч, Ривъс влезе в залата. В ръката си носеше тежък чувал. — Не можеш да я виниш за злодеянията на баща й.
Рендолф заби поглед в стената, а лицето му се напрегна от гняв.
— Злодеяния ли? Повторното опожаряване на Неърн е най-мръсното от тях. То е най-черен грях.
— Така е, но не в моята любима е корена на гнева ти, а в отчуждението ти от лейди Елизабет.
Гневът на Рендолф се изпари така бързо, както се бе появил.
— Истината казваш, приятелю — той се усмихна на Меридийн. — Не исках да ви обидя, принцесо. Прекалих със собственото си ниво и с жените на Гордън.
— Това на първо място — додаде Ривъс, — а също пренебрегването на собствените ти съвети. Казах, че Меридийн е твърде умна, особено като се има предвид, че скоро ти предстои да кажеш брачните клетви.
Баща й бе нападнал селище, пълно с жители, а тези мъже продължаваха да си говорят за лични неща. Тя премести поглед от единия към другия.
— Кога е бил опожарен Неърн?
— Снощи, след вечерня — отговори Ривъс. — В града е имало доста въоръжени мъже, така че не всичко е изгубено.
— Какво ще направиш? — попита го тя. Спокойното му изражение не й каза нищо повече от мълчанието му.
— Няма ли да си отмъстиш? — добави тя. Той подаде чувала на Рендолф.
— Монфише ти приготви истински пир за из път, докато стигнеш до Феърхоуп Тауър. Предай най-добрите ми пожелания на лорд Дръмънд и каже на лейди Клеър, че й желаем бързо и успешно раждане. А сега бихте ли ме извинили.