— Къде мога да намеря тази Гиби?
Снажният тъкач застана до тях.
— Аз ще я намеря… Утре ще имате конците.
Намесата му й се стори припряна, но Меридийн предпочете да не разпитва. След като бе приключила с най-неотложните дела, тя тръгна обратно към замъка.
Малката кръгла постройка, където се намираше апартаментът й, се губеше между кулите близнаци на Олдкеърн. Видя през отворения прозорец Елън, приведена над стана, да работи енергично върху гоблена, предназначен за жената на Дръмънд. Сирина седеше на купчина слама край напъпилите офики, но вниманието на момичето беше насочено не към дърветата, а към площадката за турнири, където се упражняваше Съмърлед Маккуин. Цяла тълпа се бе събрала да наблюдава боя.
Стоманата се срещаше със стомана. Младият воин бе срещнал труден противник. Но кой беше слабият, висок мъж? Не беше Броуди, защото шерифът се виждаше застанал до група мъже, облечени в цветовете на клана Форбс.
Любопитна, но без особена охота да изоставя приятната слънчева топлина, Меридийн промени целта си и тръгна към площадката, където се смеси с тълпата.
Младият Съмърлед се представяше великолепно, но по-опитният му противник се оказа безпощаден. Настъпваше все по-енергично, докато Съмърлед не се спъна. Зад Меридийн се разнесе женски писък и в следващия миг Сирина се втурна на арената.
Момичето коленичи и се засуети край годеника си. Меридийн изчака победителя да свали шлема си. Най-накрая той го стори и лицето му я накара да се сепне.
Беше свещеникът, отец Томас. Той протегна ръка на поваления си противник и каза:
— Добре се справи, Съмърлед. Още една година и ще станеш по-добър дори от Ривъс.
Значи добрият отец беше и боец. Това не трябваше да я изненадва. Духовното в него беше по-малко, отколкото във всеки друг свещеник, когото познаваше.
Отец Томас я забеляза и, като остави читавия Съмърлед на милостивите грижи на Сирина, се приближи до нея.
— Лейди Меридийн, тази сутрин не бяхте с Ривъс на сутрешната молитва.
Приятелският му тон не можеше да я заблуди.
— О! — безгрижно възкликна тя. — Сега разбирам всичко. Когато сте облечен като боец се заемате с ролята на свещеник. Когато облечете расото, поемате задълженията към политиката на клана. Да не би случайно да сте рицар от ордена на тамплиерите?
Обидата й явно го бе засегнала, защото той стисна челюсти, а по бузата му се събраха капки пот. Отец Томас посочи на запад с ръката, в която стискаше шлема.
— Хей в онова гробище почиват костите на онези, които са дали живота си, за да можете вие да изпълните мисията си.
— Мисия, която аз презирам.
— Тогава вие презирате Бог, Меридийн Макгиливри, защото Той ви е направил такава, каквато и която сте. И пак Той насочва меча на съпруга ви.
Никой не бе умрял заради нея. Бяха загинали заради собствените си амбиции и войнолюбив нрав
— Не. Ривъс сам ги е завел на смърт.
Извинителната му усмивка се разби в безразличието й.
— Ривъс Макдъф е най-добрият човек в Хайлендс. Не е направил нищо друго, освен да удържи клетвите, които е дал пред Бога.
Отначало Рендолф Маккуин, а сега свещеникът. Колко ли хора още щяха да я винят за неща, които бяха извън контрола й.
— По онова време аз вече бях законно сгодена за друг. Бях принудена да се венчая за Ривъс Макдъф.
— Що се касае до съпрузите, малко жени като вас са били така благословени. Ще се моля за вас. — Той се завъртя на пети и си тръгна.
„Жени като вас.“ Думите му отвориха една стара рана.
„Жените като нас, спомни си тя думите на майка си, не избират съпрузите си. Ние сме като кучките, които водят за награда на най-силното куче в глутницата.“
Меридийн видя изнуреното лице на майка си така ясно, сякаш се бе върнала години назад. Този образ беше толкова обезпокоителен, че побърза да го изгони от ума си.
Не посмя да върне спомена за майка си, докато не дойде време да си ляга. Не успя да си я спомни отново и се отказа от усилията си с мрачно примирение, защото истината беше, че всъщност никога не е била нечия дъщеря. За разлика от Елън, която имаше цяла чанта с писма, пълни с нежност и множество подаръци от майка си. За разлика от Лизабет, чиито родители живееха наблизо и я обграждаха с любов.
Меридийн просто беше бъдещата принцеса на Инвърнес.
Когато няколко часа по-късно кошмарът я събуди, тя вече знаеше какво трябва да направи.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Два дни по-късно Ривъс се завърна и завари Меридийн пред нов, по-малък стан. Не гледаше в неговата посока, така че не го забеляза. Беше облечена в синя роба, а отгоре носеше светъл ленен елек. Косата й беше събрана на тила, небрежно привързана с парче червена панделка, която имаше същия цвят като конеца, намотан на совалката.