Надяваше се да получи отсрочка, каквато винаги получаваха добрите хора. Ривъс му отвърна с мъдростта, която бе научили още преди години от Кенет Броуди.
— Няма значение какво е престъплението. Изгубена е една душа. Дали една душа е по-важна от друга? Това решава Господ. Трябва да оставиш това на Него, Съмърлед.
— Никога няма да забравя нито човека, нито случката — с мрачна настойчивост рече той.
— Няма. Нито ще забравиш как изглежда първия ти рижав син, който Сирина ще ти роди.
Бръчките по челото му се изгладиха.
— Или усмивката й, когато й казах, че я обичам — той доби замислен вид. — Това ли е ролята на жената? Да облекчава болката ни?
— Да. Бог ни е дарил с най-голямото си чудо, за да бъдем благословени с това облекчение и с още безкрайно много други неща.
— Това е добре, защото, кълна се, не ми достави голяма радост да взема живота на този човек, макар той да беше подлец.
Връзката, установила се между двамата преди години, стана още по-здрава. Приятелят му беше станал истински мъж на двайсет и две години.
— Ти си по-мъдър от годините си, Съмърлед Маккуин.
— Благодаря ти, Ривъс, за тази и за много други мъдри съвети, които ти си ми давал. — Ривъс стисна рамото му.
— А сега с помощта на отец Томас ще установим мир между себе си и Бог. След това ще накараме Сирина да свали престилката си на прислужница и да облече онази скъпа рокля, дето ти й даде.
Меридийн си помисли, че Сирина изглежда като богиня на жътвата. Беше облечена в оранжева дреха под елека от златисто кадифе. На фона на дрехите косите й пламтяха като огън. В очите й блестеше нетърпение.
Лизабет и Елън, застанали наблизо, бяха облечени в жълтите си престилки и с венци в косите и разменяха поздрави и клюки с тълпата. Възрастните селяни седяха на каменните пейки край кладенеца и разговаряха помежду си.
Сирина въздъхна.
— Роклята ти е красива — рече Меридийн.
— Получих я от Съмърлед — изчерви се тя. — Когато видя роклята, която Ривъс ти подари, той ми купи тази — тя погали дрехата си.
Роклята на самата Меридийн също беше изключително красива. Изработена от бял вълнен плат, украсен с мидени черупки, подредени като пеперуди. Роклята й, заедно с воала в подходящ цвят, бяха достойни за истинска кралица. Или за принцесата на Инвърнес.
Беше готова да ходи облечена в дреха от чувал и с боси крака, само Ривъс да се смилеше по въпроса за вземането на меча на Чаплинг. Но съпругът й се ръководеше от амбициите си. Беше удвоил даденото му от краля на Англия и се бе хвърлил в шотландската политика.
Хората го искаха, вярваха му и то по свой избор. И по-рано бяха вървели след други хора. Предишният крал на Шотландия, Еликзандър, бе спечелил сърцата им. Същото можеше да стори Робърт Брус. Ако Меридийн му дадеше меча, а заедно с него верността на клана Макгиливри, това щеше да бъде призив, който цял Хайлендс щеше да последва. Тогава баща й ще трябваше да отстъпи, защото иначе хората му щяха да го изоставят. Земята му щеше да премине в полза на короната, а той щеше да остане да командва чуждоземните си наемници и синовете си. Дори ако Дейвиът и замъка Килбартън не сложеха знамето на Чаплинг, Ривъс пак щеше да стане крал на Хайлендс.
За колко време? В Елджиншър царуваше мир. Хората се събираха на тълпи, за да присъстват на избора на новата прислужница. Пред Меридийн стоеше един въпрос, който бе по-привлекателен за нея от шотландската политика. Сирина щеше да се впусне в новия си живот, като жена на Съмърлед Маккуин. Тя не бе успяла да го накара да сдържи обещанието си за венчавка на Свети Дух. Сватбата щеше да се състои след края на жътвата.
Меридийн щеше да пусне в ход плана си за прелъстяването на Ривъс Макдъф.
— Сирина — повика тя и изчака момичето да се обърне към нея, — искаш ли да дойдеш после в стаята ми, а след това да ми правиш компания на обяд?
— О, да — отвърна поласканата девойка.
При мисълта, че му крои клопка съзнанието й я глождеше. Нямаше друг избор. Ако Сирина завареше Ривъс и Меридийн в компрометираща поза, щеше да си помисли, че принцесата е изгубила девствеността си. Тогава никой нямаше да очаква от нея да се яви пред баща си, за да му иска меча.
— Как е ръката ви? — попита Елън, която също се бе присъединила към тях.
Ръката я болеше, но настроението на Меридийн беше приповдигнато.
— Това е само една драскотина.
Към групичката се присъединиха Ривъс, отец Томас и Съмърлед. Сирина почти се разтрепери от вълнение. Ривъс се приближи до нея. Сложи на шията й наниз кехлибари, оформени като върхове на стрели.
— Твоята служба като прислужница на принцесата беше добра, Сирина, и ние ти благодарим.