Тя го желаеше, пренебрегвайки всяка гордост и отвъд всякакви аргументи. Той също го знаеше, защото ръцете му развързваха роклята й, без той да прекъсва целувката или да губи ритъма.
Меридийн чу стържене на мидени черупки о стената и усети как се раздира скъпата вълнена дреха.
— Да — прошепна тя, защото искаше той да свали дрехата й.
Ривъс го направи. Взе я на ръце и я занесе в леглото. Откъсна устни от нейните и раздра ризата й. Тя стоеше пред него гола, с изключение на дългите си чорапи. Гладният му поглед се спря върху гърдите й. Ръцете му се плъзнаха нагоре, докато пръстите му не достигнаха зърната й.
Меридийн разбра, че той иска да я докосва, сложи ръце върху неговите и притисна дланите му към себе си. Той отпусна глава назад, а в гърлото му се надигна звук, сякаш опитваше вкуса на ново, хубаво вино. Тя също жадуваше за тялото му. Ръцете й се плъзнаха под неговата туника и се насочиха към панталоните му.
Отначало той се отдръпна, после се притисна толкова плътно до нея, че тя усети желанието, което изпъваше тъканта, обвила тялото му. Тя знаеше какво иска Ривъс. Обви ръце около кръста му и се отпусна разнежена от силата на копнежа му. Меридийн Макгиливри, една жена, която ценеше хубавите станове и мразеше Шотландия.
С тих стон той откъсна устата си от нея и я притисна към леглото. След това обви с устни едното й зърно и я накара да простене. Насочи се към другата й гърда и започна да я дразни и целува, докато Меридийн не посегна отново към мъжествеността му.
Той я разбра и смъкна туниката и панталона си. С диви от желание очи и гърди, които се надигаха и спускаха тежко, той застана до леглото. С нежна настойчивост я накара да разтвори краката си и плъзна пръсти от вътрешната страна на бедрото й. Пулсът й заудря в бърз ритъм, а очакването отне гласа й.
Той спря възхитения си поглед върху най-интимната й част, сякаш гледаше драгоценен подарък. Кожата й пламна, но тя не изпита срам. Чувстваше се обичана, обожавана и горяща от желание за това, което той щеше да направи.
Той се отпусна, докато тя не усети дъха му върху скритото си желание.
— Толкова си хубава — прошепна той и я целуна там.
Главата й опустя от мисли, а гърбът й се изви като лък. Пресвета Дево Марийо, трябваше да му каже да престане, но между краката й бе започнал да бие барабан, чиито ритъм навяваше сладостното предусещане за триумф.
— Хубава моя, мила моя — продължи да повтаря той отново и отново, докато тя не усети, че той очаква от нея да му се отдаде, което беше странно, тъй като тя всеки миг щеше да експлодира от удоволствие. Когато той настъпи, тя се почувства като птица, пусната на свобода и подета върху крилете, на горещия летен вятър.
— Заради мен — каза той между две дяволски близвания, които удължаваха удоволствието й. — Заради мен.
Тя прозря мисълта му през мъглата на блажената забрава: щастието на жената беше отговорност на мъжа й и Ривъс Макдъф бе приел с усърдие тази своя задача. А неговата радост? Ами онази пуста болка, която тръпнеше дълбоко в нея?
— Нека аз също ти доставя удоволствие, Ривъс — тя хвана раменете му и го придърпа нагоре, докато погледът й не се спря върху великолепието на желанието му. По свое желание краката й се разтвориха и бедрата й се повдигнаха, за да го посрещнат.
Мощните мускули на раменете и ръцете му се бяха напрегнали под тежестта на нуждата му. Погледът му беше такъв, сякаш бе изпаднал в транс при вида на своята плът толкова близо до нейното тяло.
Тя прошепна с копнеж името му.
Той вдигна глава. Очите му бяха замъглени, а гърдите му се надигаха и спускаха тежко. Тя му отправи усмивка, която трепереше от несигурност.
В очите му проблесна разбиране и тя прочете мисълта му. Ако той отнемеше девствеността й, щеше да изгуби меча на Чаплинг.
За да го задържи, тя повдигна бедрата си. Той се намръщи и пое дълбоко дъх. „Вземи невинността ми — безмълвно го подкани тя — и докажи, че обичаш мен, а не една легенда.“
Той се поколеба. Задължението го теглеше извън обятията на страстта.
— Не мене желаеш, Ривъс. Не аз съм страстта на живота ти.
Той примигна, а очите му отново загубиха фокуса си. Като се възползва от момента, тя сграбчи бедрата му.
Мускулите му се превърнаха в стомана под пръстите й. Тя прокле силата му, защото за нея тя беше наказание. Не трябваше да се усъмнява в мотивите му, защото истината се забиваше като нож в гърдите й.
Трябваше да помисли добре, преди да се отдаде на един шотландец. Ръцете й се отпуснаха и се смъкнаха до тялото й. Свещта изпращя. Сенките по стените затанцуваха. Странно, нищо в стаята не се бе променило и въпреки това обстановката изглеждаше някак различна.