— Сега вече не можеш да искаш анулиране на брака.
Не беше сигурна дали иска нещо такова. Жалко, че не бяха обикновени хора — фермери, чиито най-големи грижи са сушата и болестите. Вместо това ги гонеха проклятията на мечове, корони и кралства.
— Няма нужда никой да знае и не е наложително да се случва пак.
— Знам какво се случи — гласът му се снижи, а погледът му стана настойчив. — И възнамерявам да бъдем плодовити и да се множим.
Дори да опиташе, нямаше да успее да отдели човека от наследените нрави. Нито можеше да раздели сърцето си от омразата към хайлендските традиции.
— Ако ти родя синове, ти ще ги научиш да бъдат войници.
— Ще ги науча да обичат, да управляват и да защитават тази земя.
— С боздуган и обсадни машини, без да те е грижа за душите им?
— С чест и сила, и с грижа за своята майка.
Майка! Щеше да има деца, които да гледа и обича.
Момчета, които да изпраща на бой. Невинни дъщери, които да търгува като овце.
— Не.
— Страх те е.
Син, донесен в къщи в одеяло с натрошено тяло и неопростена душа…
— Мразя тази войнолюбива страна.
Той я хвана над лактите.
— Тогава ми помогни да й дам мир — процеди той през стиснати зъби. — Мирът е само на една ръка разстояние.
Убеждението му беше толкова силно, че омразата й се разколеба. Но другите мъже също криеха амбиции.
— Баща ми обича да носи меча на Чаплинг и короната.
— Знам. Перчеше се из парламента като петел пред кокошки. Кралството, което мисли, че управлява, го няма.
— Докато твоето е пълно с праведни шотландци.
Той махна с ръка.
— Виждаш ли някакво несъгласие?
— Само един мъж, готов да убие свещеник — решително отвърна тя.
Отпорът й го изненада и той заби поглед в бронираните си ръкавици.
— Няма да го убия — Ривъс отново погледна над рамото й. — Гиби идва насам. Ще я пазиш ли при теб?
— Тя не може да гледа двубоя. Ами ако те ранят?
— Тя е хайлендско момиче и е свикнала към проявите на шотландска доблест.
— Ако въпросите на вярата се решават с меч в ръка, тогава аз съм кралицата на пролетния празник.
— Не. Ти си великата принцеса на хайлендския народ, а аз съм твоя герой.
— Моят ли? Ти спомена, че ще победиш свещеника. Той и за мене ли говори с пренебрежение?
— Да.
— Не искам да бъда повод за кръвопролитие.
— Трябва да защитя честта ти.
Най-сетне дойде прозрението, а заедно с него облекчението от вината за обичта й към Ривъс. Тя простря ръце към него.
— Пилееш доблестта си не където трябва. Предполагам, че той е унизил принцесата на Инвърнес. Какво точно каза той?
— Каза, че като си ме прелъстила си повторила греха на Ева.
— А ти какво му отговори?
— Казах му, че си невинна.
— Обсъждали сте ме, сякаш съм въртоглав кон, който те е хвърлил в папратта? Аз съм съкрушена, Ривъс. Как си могъл?
Устата му се изкриви във фалшива усмивка.
— Гиби — рече той, като привлече момичето между тях. — Ще стоиш с Меридийн.
— Гиби — каза Меридийн, като побутна момичето към него. — Ще стоиш при баща си.
Обърна се и тръгна към църквата.
Проклета да е мъжката гордост. Не беше дъщерята на някакъв селянин, за да я съдят по този начин. Тя беше принцесата на Инвърнес.
Тази проклета мисъл насмалко не я накара да се спъне. Без церемонии. Тя беше дъщеря на благородник — нищо повече. Гласът й щеше да бъде чут.
Откри отец Томас облечен в бойни доспехи коленичил пред олтара. Атмосферата в тази църква беше толкова светотатска, че тя не се поклони, а влезе и зачака.
Вратата се отвори зад нея. Влезе Ривъс. Свещеникът стана и се приближи към тях. Обградена от добронамерения си съпруг и от разгневения свещеник, тя изгуби търпение.
— И двамата сте лоши християни. Убийте се, ако искате, но не го правете заради мен.
От лицето на отец Томас лъхаше снизхождение.
— Няма да се бием до смърт.
— Разбирам. Само докато единият от вас осакатее.
— До първа кръв — рече Ривъс, явно горящ от нетърпение да я пролее.
— Защо не решите кавгата си с лък и стрела, и някой стар дъб като мишена? — предложи тя.
Отец Томас шляпна ръкавиците си върху дланта си.
— Защо не я решите самата вие и не отправите възхвала към Бог, като поискате меча на Чаплинг? Кътбърт няма откъде да знае, че сте изгубила невинността си.
Търпението й изчезна досущ пращящ фитил в съд с восък.
— Говорите за мен сякаш съм някакъв съд, който ви е нужен, за да утолите жаждата си, но иначе само ви пречи. Към колко други жени сте вършили така зле задълженията си.
С властен и величествен вид на Божи служител, той я изгледа ядно.
— Вие имате дълг.
— Питаш ме защо мразя тази страна на чудовища? — обърна се тя към Ривъс. — Погледнете се и ще видите как моите демони добиват плът и кръв. Не сте по-различни от баща ми или всеки друг шотландец, който желае власт. Коленичете един пред друг, ако искате, но не ме занимавайте с вашите ритуали!