— Как могат да са толкова нетърпеливи? Те знаят, че принцесата се е върнала. Епископът на Неърн се закле, че вестта за пристигането й се е разнесла из цял Хайлендс. Баща й дори изпрати едно от онези продажни кучета, които той нарича наемници, да я отвлече.
Беше готов да пожертва дори новата си ловна хижа, само да можеше да зърне Кътбърт в деня, в който той бе научил, че принцесата се е завърнала у дома. Имаше дори нещо още по-приятно: момента, в който тя щеше да сложи офиковата корона и да предяви рожденото си право.
— Тя все още не е поискала меча. Кътбърт намеква, че тя е или измамница, или не желае да потърси правото си. И в двата случая Дейвидсънови винаги биха предпочели да се придържат към традициите.
— Хайлендци с назадничаво мислене — изсумтя младият Съмърлед. — Ако някой язовец беше стиснал меча на Чаплинг между зъбите си, Дейвидсънови щяха да коленичат пред бърлогата му.
Горчивият му хумор накара Ривъс да се усмихне. Не можеше да проводи пратеник със съобщение, че Меридийн ще поиска меча, нито можеше да й повлияе, докато тя сама не вземеше решение да го направи. Елджиншър бе започнал да й харесва. Познаваше слугите и повечето селяни по име.
Ривъс се двоумеше относно стратегията й. Като се движеше сред хората тя ставаше свидетел на доволството им и на пожънатите плодове от мира и лоялността им.
Самият той беше израснал в Елджиншър. Беше приел каузата на единството с подкрепата на тези хора. Сега тази спечелена с труд хармония беше изложена на опасност. Но хората бяха свършили работата си. Този следобед Ривъс трябваше да свърши своята, веднага щом останеше насаме с нея. Налагаше се, защото времето изтичаше.
Изчака малко, докато тълпата отмина пред пекарната.
— Има още лоши новини — продължи той. — Кътбърт е разпратил куриери до всички старейшини в Хайлендс. Ако Меридийн не поиска меча, той ще предяви правото си да я пази.
Броуди спря и сграбчи ръката на Ривъс.
— Иска да вземе дъщеря си обратно, дори когато бракът ти е законен?
И изконсумиран. Ривъс потисна обзелото го желание при спомена за радостта, която бяха споделили в брачното легло. Искаше нещо повече от Меридийн и беше сигурен, че страстта и плътската нужда няма да му донесат вярата и приятелството й.
— Да и то с армия зад гърба си. Кътбърт й дава срок до Свети Дух да се яви при него.
Броуди изпсува на висок глас. Шумът накара ято гъски да се разкряка.
Времето беше невъзможно кратко, дори за готов на всичко човек.
— Тя не трябва да знае за ултиматума на баща си — той погледна от Броуди към Съмърлед. — Имам ли думата ви?
Двамата кимнаха.
— Ами ако види писмото на баща си? — попита Съмърлед.
Ривъс обърна глава към главния вход на замъка. Вратата на замъка беше затворена в съответствие с новата му практика да записва всички, които излизат или влизат. Дали Меридийн бе видяла конника? Не, надяваше се, защото ако го бе забелязала, щеше да се принуди да й каже част от истината. Но тя бе обърната с гръб към портите, а човекът бе напуснал преди тя да отиде към замъка.
— Съмнявам се, че е видяла куриера — отвърна той, за да успокои Съмърлед. — Беше прекалено заета.
— Какво ще направи Брус? — додаде Броуди.
Кралят на Шотландия искаше съюз с краля на Хайлендс. Бе предпочел да заложи на Ривъс, но щеше да чака само до време. Вече беше проявил слабост, като се бе показал нерешителен относно лидерството в Хайлендс. Търпението му имаше граници.
— Това зависи от броя на клановете, които Кътбърт ще успее да привлече, преди Меридийн да е поискала меча.
Лицето на Съмърлед потъмня от гняв.
— Като се броят Дейвидсънови, той вече има шест клана на своя страна. Ние, Маккуинови и нашите васали стоим на твоя страна.
Дръмънд и Рендолф бяха първите съюзници на Ривъс, а Съмърлед — първият му възпитаник.
— Всички ние стоим на страната на Хайлендс — рече Ривъс. — Ако Кътбърт дойде за Меридийн, ще го победим.
Вместо да получи короната по традиционния начин, Ривъс щеше да я вземе с меч в битка, като превърнеше титлата крал на Хайлендс в бойно звание.
Перспективата беше отчайваща, защото искаше да владее страната според обичая. Искаше Меридийн да му даде меча на баща си. По някаква причина тя нямаше желанието или смелостта да се изправи пред баща си.
— Съмърлед, бих искал днес да поговоря насаме с Меридийн.
— Разбирам, Ривъс.
Освен това той желаеше жена си. Невинната мисъл почти го разсмя, защото трябваше да държи здраво юздите на желанието си. Ако усетеше, че губи контрол над страстта си, щеше да потърси спасение в безопасната тема за Гиби и новите й задължения като прислужница.