— Той ми е баща.
Ривъс премести ръцете си на раменете й.
— Съобщението не засяга Меридийн Макгиливри. То се отнася до принцесата на Инвърнес.
— Колко удобно за теб! Когато ти изнася, ти заявяваш, че не мога да бъда едната, без да съм другата. А сега, понеже искаш да ме отстраниш, казваш, че въпросът не се отнася до мен.
— Ще стане твоя работа, когато признаеш истината, скрита в сърцето ти.
Сводът от ароматни борови клони сякаш слезе по-близо над нея.
— Каква истина?
Ривъс взе една шишарка и започна да скубе семената й.
— Една традиция, която презираш, макар да се справяш със задълженията на принцесата не по-зле от принцеса Кейтрин.
Принцесата, която бе съживила легендата за Чаплинг и Инвърнес, след като повече от век те бяха останали скрити. Нейният съпруг бил най-добрия воин с меча за времето си, също както Ривъс.
— Справям се с церемониите и с обучението на прислужниците.
— Това са задължения за благородници, Меридийн. Аз не съм искал да поемам такава голяма отговорност. Бях щастлив като син на месар. — Той разтроши шишарката. — Ти и традицията, която те е създала се превърнахте в моя съдба. Докато другите младежи крадяха целувки, аз се учех да чета.
— Майката на Гиби ли ти беше учителка? — Меридийн трепна от собствената си жестокост. — Съжалявам.
— Мери беше по-голяма от мен — смекчи се изражението му. — И, да, донякъде тя беше мой учител.
Меридийн се почувства засрамена, но не можа да сдържи любопитството си.
— Обичаше ли я?
Ривъс погледна покрай нея.
— Не бях безразличен към нея, но не е нужно да бъдеш ревнива.
Проклет да е, загдето четеше мислите й. За да го подразни, тя съчини на бързо една лъжа и си измисли въображаем ухажор.
— Тогава няма нужда да завиждаш на маршала на Скарбъроу за чувствата му към мен.
— О, но аз завиждам на този англичанин. Дано никога не ми се изпречва на пътя, защото ти ми принадлежиш, Меридийн. — Той метна настрани останките от шишарката и придърпа Меридийн до гърдите си. — Така е решил Бог. Вярно, че двамата бяхме млади на церемонията, но времето работи в наша полза. Това, а също и великолепния начин, по който изконсумирахме клетвите си.
Въздухът миришеше остро на напиращата пролет, а наивността на гласа му я подканваше да разголи душата си пред него.
— Ако баща ми дойде, аз няма да съм причината за обсадата на замъка Олдкеърн.
— Ами ако твоя английски маршал обсади манастира Скарбъроу, ти ли ще бъдеш причината?
Той имаше предвид измисления от нея поклонник.
— Сам знаеш отговора.
Той я завъртя с гръб към себе си и я притисна към гърдите си. С един замах на ръката си й показа полето, обсипано с бели лилии.
— Виж тази земя. В краката си имаш кралство и любов. Много мъже те желаят, но ти принадлежиш на мен. — Като я обърна отново с лице към себе си, той я прегърна силно. — По-скоро бих се заклел във вярност на сарацините, отколкото да те оставя да си идеш.
Докато той покриваше с целувки шията й, тя намери слаб момент в думите му.
— Мислиш за мен, като за своя собственост.
— Моя, за да те държа — устните му се насочиха към нейните. — Моя, за да обожавам. А аз съм твой, за да ти давам наслада.
Първата им целувка превърна думите му в шега, а самотата от последните няколко дни се скри като пчела по залез слънце. Едно късче отпор все пак остана.
— Какво съобщение ти изпрати баща ми?
Устните му бяха влажни от целувката, а погледът му — замъглен от усилието да се сдържи.
— Съобщението му е до принцесата на Инвърнес — той я погледна право в очите. — Ти ли си тази жена?
В главата й веднага се оформи отказа, но той беше бледо подобие на обичайните й отговори.
— Аз съм негова дъщеря. Вместо мене ли отговори?
Ривъс въздъхна и се загледа в далечината.
— Не завиждаш ли на доверието, което цари между Съмърлед и Сирина? На мен истински ми се иска да имаме тяхното щастие.
Тъй като знаеше, че пак ще се върне към въпроса за писмото от баща й, Меридийн остави Ривъс да се отклони от темата и погледна към младата двойка. Съмърлед крачеше из полето. Сирина се смееше.
— Какво правят? — попита Меридийн.
— Съмърлед бележи размерите на замъка, който възнамерява да построи за нея. Когато е в нейната компания това е второто му любимо занимание.
Сирина направи недоволен жест и Меридийн попита:
— Не е ли съгласна с проекта му?
— Последният път, когато ги чух да обсъждат дома си, тя му се кълнеше, че е готова да живее с него дори в най-схлупената къщурка. Обикновено определя плановете му като амбициозни.
Сладостта на техните чувства напълни със сълзи очите на Меридийн.