Ривъс посегна към камата си.
— Да не го защитаваш?
— Не, за Бога. И прибери ножа си. — Уилям продължи, след като Ривъс прибра оръжието. — Баща ни рядко поглеждаше към Меридийн и то винаги с презрение. Горкото дребосъче!
Обичта към това окаяно момиче изпълни Ривъс с гняв.
— Той е глупак.
Уилям скочи на крака.
— Никога не го наричай така, Ривъс. Той е по-скоро хитър, отколкото каквото и да е друго. Ако цениш твоя и нейния живот, побързай и изпрати сестра ми в Килбартън да поиска меча.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, Уилям.
На лицето му се изписа тъга.
— А сърцето й на кого принадлежи?
Ривъс се усмихна с голяма гордост и задоволство.
— Сърцето й е мое, заедно с обичта й.
— Тогава защо бави предявяването на рожденото си право? Като малка говореше предимно за това. — Споменът го накара да се засмее. — Споменаваше Завета толкова често, че накрая го прибраха и забравиха съвсем.
А, значи някога тя е почитала традицията!
— Бои се от срещата с Кътбърт. Какво крои той?
Уилям потри лицето си, после поклати глава, сякаш искаше да я проясни.
— Кралят на Хайлендс подаде петиция до краля на Шотландия. Ако Меридийн не предяви правото си на меча до Свети Дух, баща й ще поиска от Брус да изпрати армията си на север и веднъж завинаги да сложи край на претенциите ти към клана Чаплинг.
Единството щеше да се разруши. Мирен Хайлендс щеше да се върне към страната на воюващите кланове.
— Робърт прави обиколка на добра воля из страната. Поне така ми каза в парламента. Но ще видим. Меридийн не знае за ултиматума на баща си.
— Това честно ли е спрямо нея?
— Нужно й е време, Уилям. Тя е прекарала повече години далеч от нас, отколкото с нас.
— Разбирам какво имаш предвид.
— Добре. Тук съм, между другото, да те поканя на вечеря с нас.
В очите на Уилям блесна надежда.
— Твоя ли беше идеята или нейна?
— И на двама ни. Едно предупреждение, приятелю. Когато говориш за детството, припомняй само щастливите мигове.
— Много от тях съм споделял с Меридийн.
Ривъс стана с доволен вид.
— Чудя се какъв ли деликатес е приготвил Монфише.
— С удоволствие бих вечерял и помия и огризки, щом наградата е компанията на сестра ми.
Меридийн избута настрана лука и продължи да човърка задушеното заешко в чинията си. Разговорите край многолюдната маса се бяха превърнали в глуха глъчка. Начело на масата Ривъс заемаше господарското място. Броуди седеше на отсрещния край заедно с най-добрите войници. Съмърлед се бе настанил между Сирина и Лизабет. Елън бъбреше с Глени Форбс. Гиби седеше отляво на новия свещеник и точно срещу Меридийн.
Вниманието на Меридийн се насочи към мъжа отляво.
Стомахът й се сви при мисълта, че Уилям, брат й, седеше на същата маса. Ривъс я хвана за ръката.
— Направих ужасна грешка.
Седнал начело на масата, той изглеждаше така сериозен, че безпокойството й нарасна.
— Какво си направил?
В очите му блесна немирно пламъче.
— Предупредих те да не носиш розовата рокля, Но съм сбъркал. Зелената е още по-приятна за очите ми… и за някои други части.
Напрежението я изостави, изместено от прилив на нетърпение. Тя закри устата си с ръка и додаде към него:
— Не ми пука нито за теб, нито за другите ти части. Говориш така, само за да ме развлечеш.
Той я погледна, очарователен като принц в деня на коронацията си, а усмивката му стана още по-широка.
— Как се справям?
— Достатъчно добре и ти го знаеш — поклати глава тя. — Би трябвало да те зашлевя.
— Какви по-приятни възможности имат тези ръце!
— О, да — подразни го шепнешком тя. — След като свършим с вечерята, ще взема царя ти с дванайсет хода.
— Меридийн — подвикна Уилям. — Помниш ли плодовите торти, които готвачът ни правеше?
Тя се хвана за възможността да се измъкне от разговора с Ривъс, като удавник за сламка. В ума й изплува един приятен спомен.
— Да, помня тортите.
— А ореховата торта с играчките в нея за рождения ти ден?
Тогава готвачът не беше сбъркал нищо. Просто тортата, изпечена заедно с различни дрънкулки, беше част от традиционните новогодишни блюда, а рожденият й ден се бе паднал точно в неделя преди Нова година. Потръпна, като си помисли каква ли щеше да бъде тортата, ако се бе родила по сенокос.
— Ти си счупи зъба в един малък барабан.
— А ти насмалко не глътна един малък меч.
Уилям повиши глас, за да го чуят всички.
— Веднъж брат ми Робърт открадна от мазето едно буре с октомврийска бира. Скрихме се в тъмницата и се напихме до прилошаване. Беше точно по Нова година и родителите ни бяха в Инвърнес. Ако Меридийн не ни беше намерила преди тях, сигурно още щяхме да наричаме подземието наш дом.