Меридийн си припомни случката и се усмихна.
— Намерих ги по миризмата на повръщаното.
— На колко години си била тогава? — попита Ривъс.
— На пет, мисля.
— Грешиш — намеси се Уилям. — Беше само на четири и все още беше достатъчно малка, за да се криеш под леглата ни и да ни шпионираш.
— Но все пак се е осмелила да влезе в тъмницата и да ви спаси — отбеляза Ривъс.
Уилям кимна с блеснали от привързаност към сестра му очи.
— Да, тя винаги е била смело момиче.
Ривъс заби очи в една точка над рамото на Меридийн. Тя се обърна, но не видя никого зад себе си.
— Какво има?
Тогава Ривъс се подсмихна.
— Какво? — настоя тя.
Той само поклати глава и се заля в смях.
— Една партия шах, Ривъс? — предложи Уилям.
— Само ако милейди ме наблюдава как ще спечеля — сърдечно рече той.
Настроението на Ривъс стана още по-добро, след като за втори път взе царя на Уилям.
Уилям шляпна с длан по масата, после се изправи.
— Две загуби стигат.
Ривъс докосна рамото на Меридийн.
— Ще играеш ли? Наумил съм си да спечеля едно цветно пени.
— Ривъс ти е дал цветни пенита? — Уилям погледна от единия към другия.
Ривъс беше съживил една любима на всички приказка за истинското рицарство, но цената трябваше да плати Меридийн.
— Той е винаги изключително щедър, щом се отнася до принцесата.
Възхищението смекчи чертите на Уилям.
— Помниш ли старото пени на баба Ейлис?
— Да.
— Сега децата ни ще си имат свои собствени пенита — Уилям тупна доброжелателно Ривъс по рамото. — А те ще ги предадат на правнуците ни.
Меридийн бе вкусила от горчилката на наследяването. Дори от собственото си семейство тя бе получила най-лошото, като изключеше майка си.
— Ако децата не бъдат изгубени в битка или продадени.
Уилям й хвърли поглед, който тя познаваше от баща им.
— Аз ценя децата си.
Годините на самота се стовариха върху нея.
— Сигурно си научил този урок, след като семейството ми ме продаде.
Ривъс се изкашля.
— Леки сънища, Уилям.
Меридийн го изгледа свирепо, носле премести поглед към брат си.
— Пращат те да си лягаш.
— Меридийн…
Увещанието в гласа на Ривъс прозвуча толкова бащински, че й напомни за баща й.
— Ще ми се да бях видяла лицето на баща си, когато е научил за завръщането ми.
Уилям разглеждаше щитовете по стената. Всички други в залата, от Броуди до Сирина, стояха в очакване на думите на Ривъс. Само Гиби не бе забелязала настаналото напрежение.
— Е? — подкани го Меридийн. — Какво каза той?
Мълчанието беше нарушено от Ривъс, който вдигна ръка и протяжно заяви:
— Обзалагам се, Кътбърт се е изплашил да не превърнеш цветните ми пенита обратно в злато и по този начин да ме направиш най-богатият човек в целия християнски свят.
Цялата зала се покри със смях на облекчение. Меридийн подкани Уилям с тихо упорство.
— Не отговори на въпроса ми.
Погледите им се срещнаха.
— Не бях там, когато е научил новината.
Уилям знаеше какво е станало, но предпочиташе да запази информацията за себе си. Така беше по-добре, защото Меридийн не би дала дори кална обувка за думите на баща си. Тя просто искаше да знае какво той смята да направи. Колко ли беше изплашена?
— Във всеки случай — додаде Ривъс — вече е късно да засягаме въпроси, свързани с хайлендската политика. Мислех да питам Уилям дали помни как се покрива къща със слама. „Търпението на Макдъф“ все още чака.
Не успяха да заблудят Меридийн.
— Бихте ли ме извинили, но смятам да се занимая с превръщане на дървото в злато.
— Докато пълниш съкровищницата ми — каза Ривъс, можеш да разкажеш на прислужничките историята на Хейкън. Всяко момиче трябва да бъде подготвено.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Меридийн се оттегли след тази негова, умело замаскирана, заплаха. Застана до стана и се загледа в Гиби, която подкладе огъня и провери дали прозорците са добре затворени. Елън приготви нощницата на Меридийн и оправи леглото. Лизабет й помогна да се съблече, след това разреса косата й и я сплете.
Беше твърде развълнувана, за да заспи, затова изпрати Гиби да вземе Завета от стаята на Ривъс. Когато момичето се върна тя се извини на трите и им пожела лека нощ. Запали светилника, настани се в леглото и разпечата писмото от жената на Уилям.
До Меридийн, принцеса на Инвърнес
Слава Богу, че се върнахте у Дома, милейди. Умолявам ви в името на вашите предшественички, които лежат погребани сред нас, да вземете нашата кауза присърце, да побързате да поемете задълженията, за които сте родена. Не ни изоставяйте повече.