Взрях се през изпъстрения от дъжда прозорец, докато той шумолеше с дрехите си. Беше неудобно да лежа дори на една страна - заради ръката, извита назад.
Полугола и на разположение, лежах от другата страна на леглото, окована. Той можеше да довърши започнатото през нощта без никакво препятствие. Всичко, което трябва да направи, е да свали бельото ми и да разтвори краката ми.
По-добре е да лежа неподвижно. Да не му преча на съня.Трудно ми е така,ръцете ми са изтръпнали и тъпо болят,но..ще търпя.
Руслан заспа веднага щом си легна. Вероятно e сериозно изтощен - или убийствата отнемат толкова много сила? Дано не спи дълго. Все пак е ден. В крайна сметка той трябва да има неща за вършене ... Мога да издържа няколко часа, но едва ли повече.
Ръката ми бързо замръзна. Извъртях се, опитвайки се да намеря удобна позиция, и седнах, прегърнала краката си със свободната си ръка.
И на мен ми се приспа.
Заспах за малко, а след това, след изтощена от всичко , седнах, загледана в тавана. Ще ме върже ли и за през нощта? И така – докато му дам? Безумно напомняше историята на Стела. Сега разбирам как е постигнал своето. Седяла е така три месеца.
Просто като си помисля за това.
И след това тя се влюбила до уши в него. Тя все още въздиша, осъзнавайки: всичко, което е било между тях, е свършило и няма да се върне.
Как се е случило това? Как е възможно?!
Погледнах го.
Руслан спеше с гръб към мен, обърнат с лице към шкафа, върху който лежаха телефонът, часовникът, а в кутията - оръжието. Хълбокътму се издигаше стабилно. В черната му коса няма нито един прошарен кичур. Междувременно човекът е млад, силен и влиятелен, може да си позволи много.
Несъобразяването с жените е едно от тези предимства.
Погледът ми се върна към телефона.
Контактите трябва да съдържат номера на Звяра ... Самият Руслан предложи да се обади.
Твърде далеч е и ще трябва да се наведа над Руслан - и това е като да се наведа над спящ тигър. Но струва ли си да опитам или не?
Станах и протегнах ръка за тест, опитвайки се да пробвам - ще го достигна ли? Дръпнах китката си, дрънкайки с гривната.
Протегнах ръка през Руслан, надвесена над него.
Бяхме толкова близо, че чувах дишането му..
Пръстите не достигаха двадесет сантиметра до пиедестала. Бях толкова съсредоточена върху разстоянието, че не забелязах как Руслан се събуди. Хващайки ръката ми, той ме хвърли назад. Легнах на лопатките си блокирайки ръката си. Предмишницата ми се блъсна във врата ми и аз изстенах от ужас и липса на въздух.
Лицето му надвиснало над мен,бешетвърдо, със стиснати челюсти и студените очи на убиец. Сякаш не очакваше да ме види, а мислено беше на ринга или в битка.
Той повдигна вежди, примигна. Личеше ,че е изненадан по съненото изражение на лицето си.
— Лили — въздъхна той. Какво правеше, мамка ти?
Задушаването отслабна.
— Съжалявам — промълвих аз. - Прости ми, моля те…
Погледна към шкафа, видя телефона и накрая ме пусна. Седна на ръба на леглото, притисна ръце към челото си, сякаш главата го боли, и за няколко минути дойде на себе си.
Стоях тихо.
-Оковах те правилно“, провери часа и въздъхна отново. -Не знаеш как да бъдеш послушна.
Сърцето ми прескочи. Всяка секунда си спомнях за Стела.
Напразно се протегнах за телефона!
Кой би могъл да знае, че той има навиците на берсерк. За първи път съм в леглото с него.
-Ти… Няма да ме държиш вързана за леглото три месеца, нали?“ прошепнах. Обещавам, че няма да...
- За какво говориш? –под хвърли Руслан.
— Стела ми каза — признах аз. — Че си я държал окована, докато…
Не е ситуацията да говорим за секс. О, неее ...
- Да? Руслан натисна.
Докато не се е съгласила да спи с теб.
Гледах право напред. Чудех се как ще реагира. Руслан се обърна и очите ни се срещнаха. Имаше сънливи и безразлични очи. Исках да нарече всичко лъжа. Желанието ми беше толкова трогателно! Не искам той да бъде чудовище, защото сега съм в неговата власт.
В известен смисъл детско желание: чудовището под леглото да не е толкова страшно.
- Това ли каза тя? -той се засмя. -Не затова я пуснах. Ник я харесваше.
- Какво?
-Стела се грижеше за него. Ник се привърза към нея, постоянно хленчеше, когато тя избяга. Поради това я пуснах. Не защото съм я чукал.Това е всичко ..-. Разбира се, кой би се погрижил за бедното момче? Надали самият Руслан? Може да вземе дете от боклука, но ще има други да го измият, нахранят и изтрият сополите, когато е болно. Жените на Руслан, стриптизьорките, клубните служителки...
Момчето харесало Стела, така че Руслан проявил милост.