И Руслан, сигурен съм, ще се размине с всичко. Докладите ще съдържат необходимите заключения. Както винаги.
Какво само създание. Убиец. Богаташ. А дали е и изнасилвач ? Може да разбера и това.
Всичко в този град е подчинено на него.
Така и не светнах лампата.
Къде ли е той? Не чух да напуска жилището.
Изпънах врат, изправих се и изритах обувките си, за да се движа тихо. Краката ми потънаха в килима. Стъпвайки безшумно като котка, аз предпазливо излязох в коридора.
Никой. Няма никъде светлина и досега ме беше страх да я запаля тази в стаяата,където лежах.
От спалнята отидох в просторната всекидневна и тук ме чакаше изненада.
Веднага го видях. Високият силует на Руслан се открояваше на фона на панорамния прозорец, зад който се разпръскваха светлините на града. Тази красота спираше дъха. Изглежда, че сме в мезонет - на върха на небостъргач.
Замръзнах, гледайки го, а той помръдна глава, но сякаш промени решението си да се обърне.
О, само това не беше достатъчно ... Той ме забеляза.
Руслан допи чашата си на един дъх. Държеше я в ръката си, но аз не я видях.
— Нима си мислеше, че ще те дам на някакъв си прост боец? Наистина ли мислиш така?
Той се обърна и тръгна към мен. Миришеше на уиски и аз се обърнах.
Той е пиян, а пияните мъже са ми неприятни.
-Исках да го унижа-продължи той. - Твоят баща. Той дойде на сватбата и ми се изсмя в лицето.
— Предупредих те — прошепнах, — той няма да плати…
- Няма значение, Лили - Руслан пъхна пръсти в косата ми, поставяйки дланта си на бузата ми, милувката беше приятна. Предполагам, защото на мен ми е студено, а неговата ръка е топла. Блъфът не проработи. Сега ще бъдеш моя.
Сълзи бликнаха от очите ми. Нямаше споразумение по този въпрос! Не сме имали!
Едва свикнах с идеята да правя секс със съпруга си. И с него ... изобщо не искам.
-Но аз се омъжих за друг!
-Не ме интересува чия жена си. Ти ще бъдеш моя! – натърти той. - Разбра ли?
Не спорих.
- Той умря ли?
— Не знам — добави той и си сипа още уиски в чашата. — Но ти ще ми родиш деца, които ще станат наследници на Девинската империя. Запомни това.
Глава 2
- А ако не искам?
- Имаш ли алтернатива?
Всъщност трябва да има.
-Звярът няма да го хареса...
Глупаво е да го заплашвам с брат му, но други защитници нямам.
-Звярът си поигра с теб, Лили“, засмя се Руслан. — Така както със стотици момичета преди теб.
Това ме беше страх да чуя. Той дали знае , че съм тук?
- Къде е той?
- Не знам. В клуба, с момичетата... Помолих го да не идва. За да не те вдъхновява с глупави фантазии - той отново докосна бузата ми, а аз наклоних глава.- Всичко ще бъде наред, Лили. Ще бъда нежен. Ти си бедно момиче. Не можеше да не мечтаеш за това. Виж, той разпери ръце. Ще живееш като кралица. Зависи от теб.
— И да ти стана жена?
Видях какъв е Руслан: не исках да го ядосвам или да се омъжвам за него. Просто не и за това чудовище.
— Не, Лили — отново се засмя Руслан, сякаш бях казала нещо смешно. -Няма да бъдеш моя жена. Само ти ще ми раждаш деца.
Не знаех как да реагирам. Повдигнах вежди, оглеждайки лицето му, но Руслан беше изключително сериозен. Той се отдръпна от мен - за щастие, защото стояхме близо един до друг и си напълни отново чашата.Издишах бавно, опитвайки се да се съвзема. Трябва да ми приготви ми кувьоз. Просто няма да му пука за тези деца, които аз хипотетично ще раждам. Той ще се отнася с тях като с мен, като с живо месо.. Това е просто начин да си отмъсти на баща ми. Но това ще са живи хора. Той ще им бъде баща. Ще го обичат – децата винаги обичат родителите си, каквито и да са.
Исках да го плесна по лицето.
Наистина ли мисли, че може да ме задържи тук? Ще се разхождам бременна из дома му и послушно ще раждам деца?
-Това няма никакъв смисъл…“ казах.
- Какво? Той се обърна и отпи още една глътка от чашата си. Като че ли през времето, в което мълчах, той забрави, че не е сам.
-Достатъчно е баща ми да напише завещание за сестра ми, за да не получат децата ми нищо.
— Ако сестра ти е жива дотогава — сопна се той. -Тя ще трябва да дойде, за да поеме наследството. Ако тя умре, ти ще си единствената наследница.
О, копеле!
— Тя не е виновна за нищо!- ядосах се.
- Спокойно, Лили. По тяхна милост ти и майка ти се озовахте в бедност. Мисля, че наскоро почина?
Задавих се от справедлив гняв.
Лицето на майка ми се изправи пред очите ми: изтощена, тежко болна и дори не доживя до зряла възраст. Винаги съм обвинявала баща си за това. Казват, че я е съблазнил, когато е била млада и красива ... Какво се е случило след това, не знаех. Мама се промени. Дълго време я смятах за луда, но както се оказа, тя е имала бистър ум.