Когато Руслан ми донесе чаша, погледнах настрани. Ами ако Звярът не дойде? Никой не ме е спасявал през целия ми живот и най-вероятно и този път ще бъде така.
- Ела тук.
Той протегна ръка, аз се поколебах, но все пак се приближих. Руслан ме повика до прозореца. Миризмата на скъпо шампанско се смесваше с парфюма му. Този дървесен аромат, създаващ същевременно усещане за лекот- ще бъде свързан с тази нощ.Тази миризма му отива.
Човек без компромис. Аромат на секс и страх.
- Виж.
Този мезонет е може би най-престижното място в града. Гледката беше завладява. Докоснах стъклото: беше топло.
Руслан застана зад мен. Една ръка се спря на бедрото ми и той се наведе.
— Ще станеш най-уважаваната жена в града — каза той тихо. - Богата, влиятена, всички врати ще се отворят пред теб и децата ти. Не лъжи, че не си го искала.
Гледах с копнеж надолу.
Невъзможно е да се слушат тези дяволски речи. Той сякаш знае за какво мечтая: от самото дъно ми предложи да се качи горе, където има само звезди.
— Ти искаше, нали?
За да избегна отговора, изпих шампанското, без да го усетя на вкус.
Само да не добавя нещо, което да ме нокаутира или да ме накара да пожелая.
Дъхът над ухото стана много близък-още малко и ще ме докосне с устни.
- Знам от какво имаш нужда. Студена си, Лили.Ще те стопля - целуна ухото ми и аз потръпнах.
Свих главата си в раменете . Той вече е наведен над мене. Вече вади фибите от косата ми. И нищо не мога да направя. Думите му, близостта на тялото му ме парализират.
-Искахте да ме жигосате- изстенах – със сладки , отровни думи.Да, Руслан е прав, много искам да ме загреят, но знам, че той не е способен на това. Но може да ме набие ако го призная.
Искаше да спра да се стягам. Той погледна отражението ми и дишаше твърде бързо.
-Ти си първата, която избяга от моето наказание. Помниш ли това?
Преглътнах. Разбирам какво прави. Убеждава ме да се откажа да се дърпам.. Но от страх в долната част на корема ми се образува бучка лед, а не желание.
Руслан целуна шията над закопчалката на рубинената висулка.
-Няма нужда-се опитах да го вразумя. Но твърде тихо, той не чу -или не искаше да спре.
Той отметна косата ми настрани, разкривайки извивката на врата ми.
Прекарах почти месец в клуба и той не ми даде възможност да разбера ,че ме иска в леглото си. Звярът веднага започна да флиртува, от първия момент ме хвана до тъмна врата и ме притисна към стената ... Но не и Руслан.
Да преживееш ласките му беше стресиращо само по себе си.
Опитах се да се отдръпна, но между прозореца и Руслан нямаше място. Тогава се обърнах към него.
Мисля, че неговият характер го направи привлекателен. Той далеч не е модел. Такова лице е по-вероятно да се срещне в армията, отколкото на корицата. Но вътрешното ядро, натискът и разбирането, че той е практически всемогъщ - придават на лицето му израз, който го направи красив.Много жени ще са луди по него.
И аз изпитах смесица от възхищение, страх и кучешка лоялност.Не разбирах това преди. Сега погледнах в очите човек, който може всичко.
-Не те искам- промърморих, без да знам накъде да ида и какво да правя..
-Сега не искаш- тихо отговори той.
Той се наведе към устните ми и аз се отдръпнах. Прозорецът зад мен не ми позволи да се оттегля. Блъснах гърба и тила си в него. Руслан хвана устата ми като професионалист, сякаш често целуваше момичета насила. Напълно я превзе , така че тя изгаряше от вкуса на уиски. Дъхът ми спря-изскимтях, опитвайки се да дишам. Ръцете , с които го отблъсвах се отпуснаха на раменете му. Той ме притисна към стъклото толкова силно, че тила ме заболя.Не като нежните целувки на Звяра.Бяха от възрастен мъж и ме изплашиха до смърт.
-Недей, моля те- прошепнах, когато Руслан ме остави да си поема въздух. - Моля те! Обичам друг!
Той се засмя.
— Обичаш ли Звяра? — прошепна той дрезгаво в ухото ми и аз трепнах. Има нещо страшно, когато човек, който се кани да те чука, каже такова нещо. – Любов? Не ме интересува. Ще ме оцениш . По късно. Когато разбереш.
Той ме прегърна, с пръсти стисна лопатките - в областта на закопчалката на роклята. Дръпна го настрани, или го разкопча, или разкъса иличето.. Целуна врата ми и когато деколтето се разхлаби се спусна по-ниско: ключицата, гърдите ... Изпаднах в паника, но не можех да направя нищо: той беше по-силен. Просто по-силен и по-висок. Мъжете никога не са опитвали да правят това без мое желание. Изглеждаше, че пръстите му бяха навсякъде: по гърба, под роклята, в деколтето - той ме докосваше, галеше, но ми се струваше,че насекомо пълзи по мен. Исках да се скрия , да отърся ръцете му и да изкрещя. Оо,Божеее,няма нищо общо с Кирил..
Руслан не ме пусна.Отметнах глава назад и изкрещях отчаяно.