— Лили… — започна Руслан.
Телефонът звънна сам.
— Майната ти — погледна той екрана с недоумение и автоматично отговори. Лицето му изведнъж стана напрегнато, сякаш беше натиснат превключвател . - Какво? Откъде взе този номер? Какво?! Кога е намерено?
Глава 3
Погледнах тревожно вдървеното лице на Руслан.
Тази паника в гласа му... "Кога е намерен?"
,,Кой?''
Звучеше сякаш някой е умрял.
- Какво става? – попитах много тихичко.
Сякаш се опитваше да скрие нещо, Руслан рязко обърна гръб.
Зави ми се свят от вълнение и залитнах, облягайки се на стъклото. Лоша идея. Струваше ми се, че летя надолу от височината на мезонета - в мастилената нощна бездна и блестящите светлини на пътищата. Коленете ми се подкосиха и се свлякох на пода.
За кого може да се тревожи толкова? Човек, който стреля за нищо, без милост - за кого да се притеснява?
- Идвам.
Изключи телефона, обърна се - бях на колене, подпряна на стъклото. Очите ми полузатворени, дланта притисната към челото.
Руслан ме вдигна като перце, вдигна ме под мишниците и ме облегна на стъклото. Той улови бузите ми с пръсти и ги стисна.
Целуна ме като някаква кукла ,но останах равнодушна.
- Ще се върна скоро.
Руслан тръгна от хола към изхода. Погледнах назад и после го последвах. Шлейфът на булчинската ми рокля се влачеше след мен. Не искам да го оставя да си отиде без отговори!
- Какво беше това? Кой се обади?
Предчувствие прониза сърцето ми.
Току-що бях мечтала, че той ще си тръгне, а сега почти умирах от страх. От предположения- сълзите отново нарисуваха пътеки по бузите ми. Кой знае вече на какво приличах от изпортеният грим?
- Кой е пострадал?
Почти хукнах след Руслан.
— Кирил ли е?- Извиках. – Жив ли е?!
Не знаех за кого би излетял в такъв момент, ако не за брат си. Той ме пренебрегна,видях само
Широкият му гръб с разгънати рамене, крачещ по червения килим.Затръшна вратата и аз се втурнах към нея, пляскайки с ръце.
- Какво стана! Кажете какво става със Звяра?
Предчувствие прониза сърцето ми.
Свлякох се отново на пода, хванала в ръце - бръмчащата си глава. Е, поне останах сама, както си мечтаех. Не знам какво ме спаси- моите откровения или обаждането, но Руслан не ме докосна. В продължение на около петнадесет минути седях на паркета и ридаех конвулсивно като истерична жена, преди да успея да си събуя обувките си и да се изправя.
Опитах вратата, беше заключена, разбира се.
Влачех се по коридорите, оглеждайки се. Телефон, ключове, нормални дрехи, търсих всичко, което ще ми помогне да се измъкна. Не можех да стои на краката си от умора, така че когато видях луксозно легло в една от спалните, замръзнах на прага.Навярно-спалнята на Руслан Колко съм изкушена да легна...
Отидох до гардеробната и отворих вратите. Не мога да избягам в булчинска рокля, трябват ми нормални дрехи. Руслан не е светец, ако е водел жените тук, можеше нещо да е останало.
Мъжко облекло. Ризи на закачалки, костюми, на дъното на кутията - в съблекалнята не само беше чисто, но и нещата бяха систематизирани. Акцентът и мирисът са приятни, свежи и ненатрапчиви.Нещата бяха толкова добре поддържани, че разбрах, че икономката наблюдава всичко, може би не сама. Не намирам нищо женствено. Претърсих всичко и уморено седнах на един стол. Няма телефон, няма нищо полезноТук съм като в бункер, където никой няма да влезе, освен собственикът, и нямам връзка с външния свят.
Станах и се завлякох до банята. Може би там има комплект за първа помощ и ще намеря малко аспирин.Главата ми чак пулсираше.Банята беше много просторна. В допълнение към ваната имаше и душ. Противно на очакванията, нямаше изобилие от бутилки, както в Авалон. Вероятно Руслан е живял тук сам, не е позволявал на жените да оставят нещата си тук и да маркират територията. Закоравял ерген. Той не се нуждае от това. Всяко момиче от "Авалон" иска да спи с него. Според другите-имах голям късмет. Само аз не оцених щастието.
Отидох до огледалото и погледнах какво е останало от булчинската рокля.
Тафтата беше разкъсана на парчета, почти се беше разпаднала Беше останало малко от къдриците,които обрамчваха лицето ми.Разплетох останалите плитчици и махнах това,което беше останало от фибите в тъмната ми коса и ги изсипах на рафта, където лежаха аксесоарите за бръснене. Първа маркировка,моите неща ще лежат смесени с неговите по рафтовете.
Преглътнах трудно, в гърлото ми заседна болезнена буца.