Курд Ласвиц
Проектите на света
Когато се създаваше светът, трябваше — много естествено — преди всичко да има проект.
Разбира се, не само един. Имаше безкрайно много възможни светове в безкрайно много възможни пространства. И тъй като ставаше въпрос за важно дело, главните ангели имаха задачата да разработят всичко в най-големи подробности.
Времето не напираше, защото мярката за земното въртене още не бе открита, и така Господ възнамеряваше да избере най-добрия от всички възможни светове, за да го сътвори като единствено реален.
Без съмнение, той разпозна най-добрия от пръв поглед. В него нямаше изобщо никакво противоречие, никакво разногласие, никакви смущения, никакви болки, никакви глупости; нямаше нищо друго, освен опияняващо блаженство и доволство; а при това никой не знаеше от какво всъщност бе доволен. Защото всички бяха винаги единодушни и бе съвсем невъзможно да се ядосаш за нещо.
Бог вече искаше всецяло да изработи този свят на най-висше щастие, когато тепърва погледна разноските. Уви! Най-съвършеният свят бе, за съжаление, най-скъпият от всички. Той наистина бе прекалено скъп. Трябваше му постоянна налична субсидия, тъй като нито едно желание не биваше да остане незадоволено. Това можеше да си позволи само едно акционерно дружество, а такова не можеше да се създаде; в противен случай светът вече не би бил съвършен.
И тъй, прекалено скъпите светове бяха отстранени от самото начало, също така прекалено евтините, тъй като те бяха боклук. После Всевишният направи още няколко по-строги подбора и запази накрая два проекта. Нарече ги А и Б. Те бяха изпълнени в естествена големина.
Сега трябваше най-напред да бъдат изпробвани.
Общото енергоразпределение бе нагласено в начално положение при време нула и след това пуснаха времето. Първо при свят А. Работата потръгна и светът забръмча, та драго да ти стане.
След като това бе продължило така няколко децилиона години, което при един световен опит все пак още не говори много, Господ направи малко контролно изпитание. Той бръкна наслуки в една от безкрайно многото системи от млечни пътища, извади си едно слънце, взе една от планетите му и разгледа по-подробно нещото, което се развиваше върху нея и пъплеше наоколо. То изглеждаше почти като на нашата Земя.
— Как ви харесва там? — попита Създателят. — Нима това не е един прекрасен свят?
— Благодаря за любезното запитване — отговори един глас. — Ще проверя.
— Какво? Ще провериш ли? Та вие трябва да знаете дали ви харесва.
— Ще направя справка в Календара за чувствата какво трябва да отговоря. Тук е написано. Това е един ужасен свят.
— Какво означава това?
— Ще погледна в Календара на разума. И тъй — поради абсолютната закономерност на математическата логика, която е заложена в основата на световния проект, всички събития и всички чувства са определени от самото начало и човек може да ги потърси както за бъдното, така и за отминалото време в автоматичните репродукционни регистри. Следователно, ако искам да зная защо имам определено мнение, трябва само да…
— Но какво искаш да спечелиш с това? Та ти трябва сам да решиш…
— Какво искам ли? Ще надзърна в Календара за желанията.
— Имам предвид защо намирате света за ужасен?
— Тъкмо защото гой е така абсолютно безпогрешен, че човек може всичко да разбере от Календара на действителността. Също и какво трябва да иска — нали не го знае предварително, ала въпреки това може да го научи, ако направи справка.
— Затова пък сте предпазени от всякакви глупости.
— Но ние изобщо не живеем, само търсим непрекъснато в Календарите; а когато видим какво ще стане, изобщо не желаем тепърва да го изживяваме. Ето например виждам в Календара на желанията, че искам утре, на тържествения обяд в чест на нашия директор, да държа реч, но от Календара на чувствата научавам, че при това ще се изложа и зле ще засегна човека.
— Тогава трябва да се откажеш или да промениш речта.
— Точно това е ужасното! Как да го направя, преди да съм погледнал в Календара на разума? Нищо не може да се промени в този свят! Най-малкото петънце или прашинка продължава да действува во веки веков, запазва се някъде.
— Но все пак се забравя.
— Забравя! Е, ако имахме праг на съзнанието! Но дори ако можеше човек да забрави, нали то си е записано в световните планове и някой може да го открие. Не, не! Да можеш всичко да разбереш, но да не си в състояние нищо да промениш — това е лошо. И макар всичко да е възможно най-добро, един свят, в който нищо не може да се направи по-добре, все пак е ужасен!
Тогава Всевишният върна планетата на мястото й, Слънцето в неговата си система и Млечния път в неговото си пространство, изключи времето и светът бе спрян от производство.