— Не — каза той на главния ангел, който бе направил проект А, — това не е най-добрият свят. Нека да изпробваме проект Б.
Външно този свят напълно приличаше на А, защото той също бе изграден на принципа на вмъкнатите като кутии една в друга обитаеми звездни системи. И тъй, ангелът пусна времето да върви, а когато изминаха двадесет центилиона години, Господ пак си извади една планета и огледа живите същества върху нея.
— Е, как сте? — поинтересува се той. — Как ви се нрави светът?
— Ужасно, съвсем ужасно! — закрещяха един през друг множество гласове.
— Хайде, хайде! — занарежда успокоително Творецът. — Само един по един!
Но нищо не можеше да се направи. Така всички се оплакваха едновременно, докато той не измъкна едно от тези същества. Сега то изведнъж се оказа много доволно и когато Господ го запита как му харесва светът, то възкликна:
— Ах, така е просто чудесно! Сега съм сам и ето че веднага е налице всичко, каквото желая. Прииска ли ми се да се потрудя здравата, мускулите ми заиграват и мозъкът ми заработва трескаво. Прииска ли ми се да почина и река ли, че тук трябва да има хубава къщичка сред обширен, закътан парк и удобен шезлонг на верандата, то незабавно ще се излегна там и ще запуша хаванската си пура. Така че тук си е направо превъзходно!
— Тогава защо всички викахте: Ужасно! Ужасно!
— Да, Всемогъщи, докато един от нас желае нещо, сам за себе си, ние имаме всичко; то се явява охотно и нищо не може да му попречи. Но като сме натъпкани заедно там, в пространството на жилищното кълбо, хубавите мисли и блянове, всички прекрасни мечти на моята душа се сблъскват и влизат в конкуренция със също така могъщите фантазии на съквартирантите ми. Там, където е градината ми, съседът пуска шестте си момчета да ритат топка и да крещят колкото им сърце иска. Защото няма начин да се предотврати това, което всеки си намисля. Достатъчно е да си представиш нещо, за да се превърне то в действителност. Никъде тук не съществува нищо сигурно, нищо положително! И тъй, стори ми една-единствена милост и махни от света всички други обитатели, за да не ме ограничават в моя красив собствен свят.
— Ха, хм! — изрече Бог колебливо и върна създанието на мястото му в световната система, където то незабавно започна да се вайка.
— Значи и с проект Б нещата не стоят както трябва — установи Всесилният и изключи времето.
Двамата главни ангели направиха доста недоволни физиономии, доколкото това подобаваше, и веднага предложиха услугите си да внесат нови проекти.
Ала Всевишният махна с ръка:
— Какво приказвате, работата със сътворението на света не е чак толкова бърза. Тези ваши два свята не струват. Може би по-късно ще ви хрумне нещо по-добро. На първо време и така става.
С тези думи той взе двата модела на света и за по-удобно ги постави един в друг в небесния килер за вехтории.
След няколко децилиона години Творецът случайно хвърли поглед отново към този ъгъл и забеляза, че двата бракувани свята работеха.
Той извика двамата ангели при себе си и попита кой си е позволил да пусне времето, та световете продължават да са в пробно изпитание.
— Аз си взех само останалото ми време — призна си малко страхливо ангелът на проект А.
— И аз само моето — присъедини се ангелът на проект Б.
— Да, да — заобясняваха един през друг двамата, — ние просто искахме да опитаме кой свят е по-издръжлив, ако вървят едновременно.
— Тъй ли? — благо кимна създателят. — Я да проверим тогава какво се е получило.
И той отново бръкна в комбинираната световна система и извади един обитател. Че винаги уцелваше когото трябва, се разбираше от само себе си.
— Е? — полюбопитствува той. — Как е сега при вас?
— Отлично — отговори човекът, защото това бе човек.
— Как става така? Нали в света А се тюхкаха, че всичко било тъй предопределено, че нищо не можело да се промени, а в света Б се оплакваха, понеже каквото и да си намислел човек, веднага се сбъдвало и затова нямало нищо сигурно.
— Да, Господи, тъкмо това оправихме. От двата свята направихме нов, наш собствен. Тъй като ние образуваме едно особено Дружество за подобряване на света.
— Това вече е прекалено! И как го сторихте?
— Много просто. Световете си вървят, ние на това разчитаме. После вземаме от Б фантазията, а от А закона. Така постигаме допълването. Каквото представяме за желателно, действително го вършим, а неотменимото използуваме за разумни цели.
— Не е лошо! Та вие се насочвате по този начин тъкмо към разумния свят, който очаквам. Е, в такъв случай можете да си го създадете сами, аз ще го утвърдя. А ти кой си всъщност?