— Аз не съм психолог — отбеляза Тенисън, — затова не мога да бъда напълно сигурен. Ала ми се ще да изкажа следното мнение. Така е, защото сте свършили работа, с която се гордеете.
— Наистина се гордеем — потвърди кардиналът. — Имаме основание за това.
— И защото — продължи Тенисън — искате да запазите своята идентичност в такава форма, която няма да бъде забравена. Така че може би след милион години други форми на живот ще бъдат в състояние да разберат, че сте живели тук, че все още сте тук, ако наистина още съществувате след милион години.
— Ще бъдем тук — заяви Теодосий. — Ако не аз, ако не моите събратя роботи, то Ватикана ще бъде тук. На Земята вие, хората, създадохте икономически корпорации, които придобиха своя собствена идентичност и останаха непроменени корпоративни единици цели хилядолетия. Личностите, които основаха и укрепиха тези корпорации, загиваха, но корпорациите оцеляваха. Те продължаваха да се развиват, защото съдържаха идеи, изразени с материалистически термини. Ватикана не е корпорация, но е сроден с подобен тип структура. Той е идея, обобщена в материалистически символи и ще устои във времето. Може да се променя, може да има периоди на възход и упадък, може да бъде принуден да еволюира, може да бъде изправен пред множество кризи, ала идеята няма да умре. Тя ще продължава да съществува. Идеите, доктор Тенисън, не могат да бъдат унищожавани лесно.
— Всичко това е прекрасно, Ваше Преосвещенство — заговори Тенисън. — Оценявам преценките ви както по този, така и по редица други въпроси, но дойдох тук, за да разговарям с вас за Джил и да ви кажа…
— А, да, Джил — повтори кардиналът. — Всичко, което се случи с нея, е така неприятно. В онази история за светицата, нея я свариха — как се изразявате вие? — съвсем неподготвена. Сигурно е било много объркващо да й крещят и да я обявят като доказателство за извършеното чудо. Вие сте лекар, можете ли да ми кажете как се случи това? Всички онези приказки, че Мери е направила чудо с лицето на Джил, са празна работа, и аз не мога да повярвам…
— Ваше Преосвещенство — прекъсна го Тенисън, — дойдох да ви кажа, че Джил е изчезнала. Търсих я навсякъде. Помислих си, че вие…
— Бедното момиче — изрече кардиналът. — Без съмнение е започнала да се укрива, за да избегне фанатизираните глупци навън.
— Но къде може да е отишла? Тя знаеше само няколко места, където би могла да се скрие. Наистина, не би могла да отиде някъде далеч.
— Докторе, кажете ми честно как стана това тъй наречено чудо? Кой премахна тумора? Сигурен съм, че не е Мери. Било нещо друго. Вие сте лекар и сигурно имате някаква представа какво се е случило. Бихте казали, че това може би е спонтанно излекуване. Тялото само е поело грижата са себе си, нали?
— По дяволите, Ваше Преосвещенство, не зная. Дойдох при вас да ми окажете помощ. Искам да зная нещо, което би могло да ми помогне да я намеря.
— Търсихте ли я в библиотеката?
— Да, търсих навсякъде.
— А в малката градина до клиниката?
— Да. Казах ви — търсих я навсякъде. Вие водите с нея дълги разговори, посещавате я в библиотеката. Споменавала ли е нещо пред вас, което би могло…
Силни удари по вратата ги прекъснаха. Тенисън се обърна назад да види какво става.
Уплашеният страж открехна вратата, за да надникне навън, но онзи, който чукаше, я натисна и го избута навътре. Робот, облечен в одеждите на монах, се втурна в стаята.
— Стария! — изкрещя той. — Ваше Преосвещенство, Стария!
Кардиналът стана от стола.
— Стария? — изрече той с гръмовержен глас. — Какво общо има тук Стария! Престанете с тази врява и ми кажете какво искате.
— Стария идва — изкрещя монахът. — Стария идва към мраморната площадка.
— Откъде знаеш, че е Стария? Виждал ли си някога някой от Старите?
— Не, Ваше Преосвещенство. Но всички разправят, че е Стария. Тичат и пищят. Уплашени са до смърт.
— Ако наистина е Стария — рече кардиналът, — наистина има за какво да се плашат.
През открехнатата врата се чуваха приглушени писъци и тропот, достигнал дотук през множеството коридори.
— Значи приближава се към площадката? — попита Тенисън. — И се е насочил към базиликата?
— Да, докторе — отвърна монахът.
Тенисън се обърна към кардинала: