— Не мислите ли, че трябва да отидем и да видим какво иска Стария?
— Не разбирам — поколеба се кардиналът. — Никой от Старите не е идвал досега във Ватикана. Много отдавна, когато пристигнахме тук, понякога ги зървахме — не много на едно място и винаги в далечината. Не се опитвахме да ги разгледаме отблизо. Не общувахме с тях. Никога не сме ги закачали и те от своя страна не ни създаваха неприятности. За тях се разказваха ужасни истории, но това започна по-късно, слез като изтече достатъчно време, за да се роди митът.
— Но те убиха моя предшественик — младият лекар, и още двама човека, които са го придружавали.
— Да, вярно е, ала онези глупци тръгнаха да преследват Старите. Не трябваше да го правят. Така просто не бива да се постъпва. Това беше първият и единствен път, когато някой от Старите си е послужил с насилие.
— В такъв случай е разумно да предположим, че и сега Стария не е замислил нищо лошо.
— Не смятам, че е дошъл, за да упражни насилие спрямо нас — отвърна кардиналът. — Но можем ли да бъдем сигурни? Хората имат право да се страхуват от Старите, та било то само заради историите, които са слушали. Сега бягат и това е проява на здрав разум.
— Е, ще дойдете ли с мен или не?
— Вие възнамерявате да му се противопоставите?
— Няма да се противопоставям на никого. Само ще се срещна със Стария.
— О, предполагам, че й аз бих могъл да го сторя — каза Теодосий. — Сигурен съм, че няма да има никой друг. Предупреждавам ви, че ще бъдем само двамата.
— Ние ще бъдем достатъчно — заяви Тенисън. — Има ли някаква възможност да установим контакт с него?
— Има няколко древни предания, според които е възможно да се контактува със Старите.
— Добре тогава. Хайде да отидем и да се опитаме да поговорим.
Тенисън тръгна напред, Теодосий го следваше по петите, а стражът и монахът запристъпваха след тях на значително разстояние, очевидно за по-голяма сигурност.
Докато вървяха по коридорите, отвеждащи към входа на папския палат, Тенисън се опита да си спомни какво бе чувал за Старите. Оказа се, че знае твърде малко. Роботите заварили Старите, когато пристигнали в Края на Нищото. Имало само случайни, мимолетни контакти между Старите и жителите на Ватикана. С течение на годините възникнал мит, че Старите са кръвожадни зверове. Такива истории се разказвали посред нощ край гаснещите камини. Но Тенисън не можеше да знае дали има достоверни факти за възникването на тези предания. Всъщност, откакто пристигна тук, беше чувал съвсем малко разговори на тема „Старите“.
Излязоха от палата. Съвсем близо, надясно от него се издигаше масивна базилика, чиято фасада бе обърната към мраморна площадка и широк, павиран път, който се губеше сред възвишенията на изток. По пътя не се виждаха нито роботи, нито хора. Тенисън никога не го бе виждал толкова пуст. От сградите от двете страни на пътя надничаха глави на роботи и хора, наблюдаващи какво става долу. Мъртва тишина бе обгърнала всичко, нарушавана единствено от долитащи отдалеч приглушени викове и крясъци.
Далеч по издигнатия път тежко се приближаваше топчеста фигура. От разстоянието, от което я наблюдаваха, тя изглеждаше прекалено голяма. Тенисън осъзна, че щом от края на пътя изглежда така, то в действителност сигурно е огромна.
Той се спусна по стълбите и пое по алеята, водеща към базиликата. Кардиналът потропваше след него, а монахът и стражът изостанаха далеч назад.
Стигнаха до широкото стълбище, което водеше до базиликата, изкачиха се по него на площадката и зачакаха Стария.
Неочаквано кардиналът възкликна изумено:
— Докторе, онова нещо там се върти около собствената си ос!
Да, беше точно така. Стария представляваше огромна сфера, която по преценката на Тенисън, се издигаше на около шест метра във въздуха. Тя се въртеше бавно и по този начин се придвижваше напред. Повърхността на масивния глобус беше черна и макар и на пръв поглед да създаваше впечатление, че е гладка, след по-внимателно наблюдение ставаше ясно, че е осеяна с безброй вдлъбнатини. Сферата стоеше във въздуха, въртеше се и се издигаше над паважа на почти половин метър разстояние.
— Странно — изрече кардиналът. — Наистина много странно… Виждали ли сте нещо подобно, докторе?
— Не — отвърна Тенисън. — Изглеждате ми силно впечатлен. Възможно ли е никога да не сте виждали някой от Старите?
— Както ви казах, някои от събратята ми са ги виждали много отдавна, още когато пристигнахме тук. Според легендите, Старите имат формата на сфера, но знаете, че легендите… Самият аз никога не бях ги виждал досега.