Стария се приближи в подножието на стълбището. После спря и престана да се върти. Спусна се на паважа и остана там.
— Тези вдлъбнатини по кожата му — отбеляза Тенисън, — сигурно са сензорни рецептори. Зрение, обоняние, слух — Бог знае какво още.
Кардиналът нищо не отговори. Стоеше изпънат в одеждите си като войник, отдаващ чест.
От дясната си страна Стария протегна крайник, подобен на ръка, който порасна на големина пред очите им. В края му се оформи нещо като длан с огромни размери. Дланта се придвижи към отверстие, което не се забелязваше, преди крайникът да потъне в него. После ръката измъкна нещо, което стискаше в юмрука си, след това се удължи, за да го остави на паважа. Беше човешко тяло. Пръстите на масивната длан внимателно се отвориха и тялото се строполи възнак.
— Боже мой, та това е Декър! — изкрещя Тенисън.
Той изтича няколко стъпала надолу, но спря. Ръката на стария отново потъна в отверстието и след малко отново се показа. С внимателни, точни движения тя положи онова, което бе извадила, до тялото на Декър — пушка, сгънат спален чувал, раница, брадва и смачкан чайник.
От лявата страна също се показа крайник, който се протегна към отвор отляво на тялото на Стария. Оттам извади друг вързоп и го положи на тротоара, съвсем близо до тялото на Декър: Беше робот. Горната част от металния му череп липсваше. Плюс още една пушка. Пръстите внимателно оправиха унищожения робот и оставиха пушката край него.
Ръцете на Стария изчезнаха в тялото му и той отново се превърна в сфера.
Тя започна да жужи като вибриращата повърхност на барабан, бръмченето изпълни въздуха, сякаш самият въздух бе започнал да трепти. От тези невъобразими звуци се оформиха думи на човешки език — дълбоки, бавни, мрачни:
— Ние сме пазители — заяви гласът. — Бдим над тази планета. Не одобряваме убийствата. Допустимо е да убиеш за храна, за да поддържаш живота в тялото си, защото това е схемата, заложена в някои органични видове, но не бива да има убийства поради някакви други причини.
Бръмченето затихна и думите заглъхнаха.
После отново зазвуча и до слуха им долетяха нови думи:
— Ние живяхме в мир с вас. Искаме да продължим да живеем по същия начин. Не позволявайте такива неща да се случват повторно.
— Но, господине! — извика Тенисън. — Вие убихте три човешки същества съвсем неотдавна.
Бръмченето се усили.
— Те започнаха да ни преследват. Бяха си наумили да ни убият. Това не е позволено. Никой няма право да ни убива. Ние ги убихме, за да се спасим. Ние убихме, защото тези човешки същества не бяха за тази планета, тяхното място не беше тук.
Говорът замря и Стария отново започна да се върти. След това бавно се издигна и започна да се отдалечава по павирания път.
Тенисън скочи на площадката и се наведе над Декър с надеждата, че приятелят му може би все още е жив. Ала Декър беше мъртъв. Смъртта го бе застигнала преди часове.
Тенисън вдигна глава към кардинал Теодосий, който тромаво слизаше по стълбите. Зад гърба му се чу шум от забързани стъпки. Тенисън се обърна и видя Екюър.
— Джил се върна! — изкрещя му Екюър. После спря да тича и едва си пое дъх. Беше готов да рухне от изтощение като древен маратонец.
— Каза, че е била в света на уравненията. Каза… — Престана да приказва и впери ужасен поглед в паважа.
— Какво е това? — попита той.
— Декър е мъртъв. Стария го донесе.
— Значи това е бил Стария — измърмори Екюър. — Не знаех. Човек чува най-различни истории за него. Джейсън, знаеш ли какво се е случило?
Тенисън поклати глава.
— Стария донесе и този робот. Горната част на черепа му я разбита с изстрел от огнестрелно оръжие.
Екюър приближи до робота и по огледа.
— Джейсън — изрече с треперещ глас той, — знаеш ли кой е това?
— Някакъв робот. Не зная точно…
— Това е нашето момче, Хюбърт — прошепна Екюър. — Онзи, който приготвяше храната, чистеше стаята ти и се грижеше за теб.
43.
— Изглежда съвсем ясно какво се е случило — каза Тенисън. — Декър е улучен в горната част на гръдния кош. Белият дроб е засегнат. Вероятно е починал скоро след това. Но преди да умре, е уцелил Хюбърт. Куршумът е засегнал робота в окото и е откъснал горната част на черепната му кутия. Мозъкът на робота е в пълно безредие. Плетеница от разрушени електронни схеми. По всяка вероятност е загинал в момента, когато е бил улучен.