— Трябва да вземете предвид — отбеляза Тенисън, — че кардиналите, които са настроени благосклонно към Информационната програма, може би никога няма да успеят да променят курса на Ватикана. Поне не и докато сте живи. Трябва да победите сега или ще ви стъпчат завинаги.
— Зная — отговори Екюър. — Мислех си… — Той се обърна към Джил: — Джейсън ми каза нещичко, не много, но спомена преди известно време за същество, наречено Шептящия, за това как той отишъл в света на уравненията. Разбрах, че ти също си ходила там. Ето къде си била, когато те търсехме.
— Помислих си, че ще бъде добре да му съобщя — каза Тенисън на Джил. — Сега Декър е мъртъв и можем да не се отнасяме към съществуването на Шептящия като към негова тайна.
— Предполагам, че трябва да бъде така — потвърди Джил. — Може би никога не е съществувала убедителна причина присъствието на Шептящия да бъде държано в тайна.
— Може би Декър е имал много тайни — рече Екюър. — Той беше много сдържан човек. Но откакто Джейсън ми разказа, започнах да се питам…
— Ако си мислиш, че Шептящия може да ни заведе в Рая — прекъсна го Джил, — моето мнение е, че не е в състояние да го стори. Той отведе Джейсън в света на уравненията, защото Джейсън беше гледал куба. Аз не бях го гледала, но Шептящия ме заведе дотам, защото знаеше пътя, тъй като вече бе ходил веднъж. Джейсън му бе показал пътя и Шептящия го бе запомнил.
— Но той не се нуждае от координати.
— Не, не се нуждае. Светът на уравненията няма координати, но след като Шептящия чу спомените на Джейсън за него, вече бе в състояние да отиде там. Сигурно използва нещо друго, различно от онова, което ние възприемаме като координати.
— Тогава защо не отиде в Рая?
— Защото трябва да проникне в ума на някого, който е гледал куба за Рая — отговори Тенисън.
— В ума? Значи това е начинът, по който го прави?
— Точно така.
— Тогава защо не проникне в ума на Мери? Дори и тя да се намира в състояние на кома.
— Защото докато се намира в кома, не би могла да запази спомените си. Умът е изпразнен от всичко. Съществува голяма вероятност Мери да бъде нащрек, ако е в добро състояние и тогава Шептящия няма да може да проникне в ума й.
— Искаш да кажеш, че не може…
— Виж, Пол, макар че Шептящия беше много близък с Декър, той не можа да проникне в ума му.
— Но той прониква в твоя и в ума на Джил. Какво ви прави толкова различни?
— Не зная. Опитвах се да си отговоря. Повечето хора дори не могат да видят Шептящия. Зная, че ти не можеш. Шептящия се опита да се запознае с теб. Той се е показвал пред теб, но ти дори не си го забелязал.
— Откъде знаеш това?
— Той ми каза. Имам чувството, че е опитвал с много хора в Края на Нищото, но резултатът е бил все един и същ. Никога не е опитвал с роботи. Каза ми, че имали различен ум, може би различни сетива. Дълго време се е навъртал около Ватикана, опитвайки се да измъкне някаква информация. Целта на живота му е да натрупа познания и да се опита да разтълкува закономерностите във Вселената. Извлякъл е определени сведения от Ватикана, ала не много. Работил е упорито за онова, до което се е добрал.
— Ватикана се догаждаше, че някой слухти наоколо — отбеляза Джил. — Като мишка, която гризе тон сирене. Така се изрази Теодосий. Ала те никога не открили нито кой го прави, нито какво представлява този някой. Това ги е тревожело много. Очевидно са имали само косвени доказателства.
— Значи няма никаква възможност — заключи Екюър.
— Сигурен съм, че няма — рече Тенисън.
— Намираме се в безизходица — заговори Екюър. — Седим си тук и се примиряваме. Божичко, като си помисля за всички неща, които се случват край нас. Цялата Вселена е пред очите ни с тайните си. И всичко, което сме открили, ще бъде погубено заради някакво си идиотско търсене на истинската религия.
Тенисън неспокойно се размърда в креслото си.
— Щеше ми се да можех да помогна с нещо. Мисля, че и Джил изпитва същото. Имам чувството, че не оправдавам очакванията ти.
— Въобще не е така — заяви Екюър. — Това не е твой проблем.
— Разбира се, че е мой. — Той засяга и Ватикана, и хората. Може би засяга всички живи същества. Не зная. Ако можехме да получим отговори на въпросите си, това може би щеше да обогати живота на цялата Вселена.
— Може да измислим някакъв начин и да отидем — намеси се Джил. — Не смятам, че трябва да се отказваме. Аз мога да поговоря с моя благ кардинал.